Естония е една от най-вероятните следващи цели на Русия в нейните завоевателни амбиции, тъй като Кремъл има няколко удобни предпоставки за това. Това пише списание The Economist.

Естония е най-малката от трите балтийски държави. Около 200 години е била под контрола на Руската империя, а след това и на СССР — структури, които Кремъл се стреми да възстанови. Със своите по-малко от 300 км от границата с Русия до Балтийско море, Естония практически няма „стратегическа дълбочина“. А равнинният ѝ терен допълнително улеснява евентуална инвазия.

През 50-те до 80-те години на XX век Кремъл преселва стотици хиляди етнически руснаци в Естония. Днес те съставляват около 1/5 от населението, което е около 1.4 милиона души. Особено много руснаци живеят в град Нарва, който е разположен директно на границата с Русия. Почти цялото му население са потомци на преселници от Русия, пише The Economist.

Проблемът е, че част от тези хора все още възприемат Съветския съюз като изгубена родина, а не като окупаторска сила — както го виждат самите естонци. Русия днес активно се стреми да засили именно такива настроения сред руското малцинство в Естония.

След началото на пълномащабната война в Украйна, руските власти започват всяка година на 9 май да организират информационни провокации. От руската страна на границата — точно срещу Нарва — руснаците поставят огромен екран и високоговорители, обърнати към естонския град, и излъчват парада от Червения площад в Москва. Тревожно е, че множество етнически руснаци от Нарва с желание се събират на брега на реката, за да гледат парада.

„Някои от етническите руснаци изпитват съчувствие към родината, където имат роднини; други са възмутени от естонския национализъм; трети са привърженици на Путин или просто искат възстановяване на братските връзки от миналото“, пише в публикацията.

Но това не е всичко. The Economist посочва, че Русия вече няколко години води тайна кампания за сплашване и дестабилизация на Естония чрез кибератаки, прикрити агенти, саботаж и легиони от ботове в социалните мрежи.

„Войната в Украйна изостри страховете от евентуална инвазия, но дори и мир в Украйна би могъл да бъде не по-малко заплашителен, ако освободи руски войски за нападение над Естония“, се казва в статията.

В НАТО осъзнават тези рискове и засилват военното си присъствие в региона: в момента в Естония са разположени над 2000 войници от други страни-членки на алианса. Но на фона на намаляването на американските сили в Европа, Естония може да се превърне в мястото, където Русия за първи път ще тества реалната сила на член 5 от устава на НАТО — този за колективната отбрана, отбелязват авторите.

Перспективата за война в Европа

Както писа УНИАН, адмирал Пиер Вандие, един от ръководителите на НАТО, призна, че алиансът има нужда от дълбока модернизация, за да се превърне в ефективна бойна сила в съвременния свят. По думите му, в момента НАТО не е готово за симетрична война.

Също така беше съобщено, че Русия вероятно трупа военни резерви, но не за използване в Украйна, а за някаква друга война. Военният експерт Александър Мусиенко смята, че Русия може да подготвя удар срещу Балтийските държави.