The Guardian: Европа трябва да изгради собствен план за отбрана срещу Русия – без САЩ

Имперските амбиции на Русия започват с Украйна, но не свършват с нея. Това пише анализаторката Натали Точи в материал за The Guardian, като подчертава, че Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност.

Според нея руските провокации и хибридната намеса във вътрешната политика на европейските държави показват, че Москва може да започне конвенционална война срещу Европа още през следващите години или дори месеци. На този фон европейските страни, особено тези в близост до Русия, увеличават разходите си за отбрана.

Авторката отбелязва, че ръстът на военните бюджети съвпада със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. По думите ѝ обаче причината не са неговите предупреждения към съюзниците, а нарастващата заплаха от Русия. Европейците все повече осъзнават, че при евентуална агресия могат да останат сами срещу Москва.

Това разбиране води до оформянето на концепцията, неофициално наричана „НАТО 3.0“. Според Точи обаче широко използваният лозунг „По-силна Европа в по-силно НАТО“ е подвеждащ. Макар европейските държави действително да укрепват отбранителните си способности, без участието на Съединените щати самият алианс би отслабнал.

Точи разглежда няколко възможни сценария за бъдещето на НАТО. Най-неблагоприятният според нея е руско нападение през следващите месеци или години. При подобно развитие европейските държави вероятно ще окажат помощ на нападнатия съюзник. Особено важна според нея ще бъде реакцията на Германия, следвана вероятно от Франция и Великобритания. В такъв случай и повечето останали членове на НАТО биха се включили в отбраната.

„Добрата новина е, че европейците вероятно ще останат единни. Лошата е, че Съединените щати може да не откликнат на призива да защитят Европа, а това на практика би довело до незабавен разпад на НАТО“, пише Точи.

Вторият сценарий предвижда Русия да не предприеме нападение, докато т.нар. „НАТО 3.0“ продължи да се развива. В този случай Европа, заедно с Турция и Канада, значително ще укрепи отбранителните си способности. Това обаче би довело до по-слабо сътрудничество със САЩ, тъй като европейците ще станат по-самостоятелни. Според авторката обаче е трудно да си представим, че Вашингтон би наблюдавал безучастно подобно развитие.

„Нито една от тези алтернативи не е идеална. Европейският съюз върши важна работа в областта на сътрудничеството в отбранителната индустрия и дори разполага с клауза за взаимопомощ, заложена в договорите му. Но поради редица конституционни и политически ограничения не смятам, че това е реалистичният път за развитие на европейската отбрана“, добавя Точи.

Според нея това открива възможност за т.нар. „коалиции на желаещите“. Днес те вече се формират около ключови въпроси на сигурността – Украйна, Гренландия и Ормузкия проток. Анализаторката обаче определя този формат като „ситуативен и краткотраен“, тъй като му липсва постоянна система за вземане на стратегически решения.

По думите ѝ подобен модел може да стане ефективен, ако тези коалиции бъдат институционализирани на политическо равнище. Един от възможните варианти е създаването на Европейски съвет за сигурност. Идеята се появява след Brexit с цел Великобритания да остане активен участник в европейската система за сигурност.

„Нищо от това не трябва да намалява значението на европеизирането на НАТО, но коалициите на желаещите могат да се окажат критично важна застраховка, ако „НАТО 3.0“ се провали“, заключава Точи.

Възможна война между Русия и НАТО

По-рано журналисти от The Independent посочиха три признака, че Владимир Путин се подготвя за евентуално нападение срещу НАТО. Сред тях са засилената кампания на Москва за дезинформация и дестабилизация в Европа, както и убеждението на Кремъл, че Русия може скоро да постигне успех във войната срещу Украйна.

За възможни сериозни руски провокации срещу НАТО през следващите месеци предупреди и британското разузнаване. Според оценката една от причините е, че Съединените щати са силно ангажирани с конфликта в Близкия изток, което според анализа засилва увереността на Кремъл.