Малко след пълномащабното нахлуване на РФ в Украйна западните държави наложиха санкции срещу Москва и прогнозираха срив на руската икономика още в близките години. Въпреки това техните прогнози не се оправдаха. След шока от първите строги санкции през 2022 г. военните разходи на Русия рязко нараснаха, а икономиката преживя бурен растеж.

Както пише The Guardian, към 2025 г. РФ се е превърнала в деветата по големина икономика в света, изпреварвайки Канада и Бразилия. Но по-нататъшният растеж на руската икономика в момента изглежда малко вероятен. Нещо повече, през 2026 г. се появиха ясни признаци, че тя е влязла в задънена улица.

Русия е изправена пред нестабилно икономическо положение

Отбелязва се, че в момента Москва се сблъсква с най-нестабилното икономическо положение от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна. Растежът на руската икономика се е забавил до минимум на фона на спада на цените на петрола – ключов източник на доходи за Кремъл – и дългосрочния демографски натиск, който по-рано е бил прикриван от високите военни разходи.

За да преодолее бюджетния дефицит, правителството на РФ реши да повиши данъците за населението, докато страната продължава да преминава на „военни релси“. Освен това финансирането на социалното осигуряване, образованието и здравеопазването ще бъде съкратено.

Изданието също така обръща внимание, че търговията на Русия с ключови съюзници е станала по-сдържана. В същото време нараства броят на фалитите на предприятия и се наблюдава остра липса на работна сила.

Експертите смятат, че това как този кризис ще повлияе на войната в Украйна зависи от последните макроикономически маневри на Русия и от това дали световните събития ще продължат да водят до спад на цените на петрола.

Намаляване на прогнозите за растеж заради свиване на приходите от петрол

В изданието отбелязват, че настоящите перспективи за икономиката на РФ са неблагоприятни. През януари МВФ понижи прогнозите си за растежа на Русия до 0,6% през 2025 г. и 0,8% през 2026 г. Това са най-ниските годишни темпове на растеж за страната, с изключение на пандемичните 2020–2022 г.

Изданието добавя, че спадът на икономическия растеж на РФ се случва едновременно с намаляването на приходите от нефт и газ. През 2022 г. данъчните постъпления от изкопаеми горива са съставлявали около 40% от финансирането на федералния бюджет на страната, което е било повече от достатъчно за заплащане на войната. Въпреки това предварителните оценки за първите три тримесечия на 2025 г. показват, че този дял е спаднал до 25%.

Отчасти това е свързано със спада на цените на петрола, подчертават от изданието. Цената на петрола сорт Urals е паднала от около 90 долара за барел в началото на 2022 г. до 50 долара за барел към края на 2025 г.

Освен това западните санкции също играят своята роля, въпреки опитите на РФ да намери нови купувачи. Журналистите припомнят, че Китай, Индия и Турция са увеличили покупките си на руски петрол след пълномащабното нахлуване в Украйна, тъй като износът за Европа рязко е намалял.

Въпреки това към 2026 г. техният общ обем на търговията изглежда блед в сравнение с това, колко са купували държавите, наложили санкции, в навечерието на пълномащабната война в Украйна. По-специално Индия е намалила покупките си през последните месеци на фона на заплахите за въвеждане на търговски мита от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, отбелязват от изданието.

„Приходите на Русия от износ на изкопаеми горива през 2025 г. бяха с 13% по-ниски от довоенното ниво заради затягането на санкциите, ударите на украински дронове по енергийната инфраструктура, трудностите при намирането на нови пазари за износ на газ и спада на световните цени на петрола. Тези натиски неумолимо изтощават приходите, на които Москва разчита, за да финансира своята война, но съюзниците на Украйна трябва да направят повече, за да ограничат напълно военния бюджет на Кремъл“, заяви пред журналисти политическият анализатор от Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух Айзък Леви.

Анализаторът добави, че борбата със „сенчестия флот“ на Русия може рязко да ограничи обемите на износа на петрол, както и доходите на страната.

Дългосрочните проблеми на РФ все още не са решени

В изданието смятат, че проблемите на руския диктатор Владимир Путин с петрола може да са само временен срив, особено ако цените на петрола започнат да се възстановяват още през 2026 г. Въпреки това съществуват и дългосрочни демографски проблеми, които в момента силно се отразяват на икономиката на РФ.

Журналистите споделят, че населението на Русия неотклонно е намалявало от 145,5 млн. през 2019 г. до 143,5 млн. през 2024 г. Причините са спадът на раждаемостта, загубите в резултат на войната и масовата емиграция.

„Русия няма потенциал за бърз растеж. Разбира се, военната обстановка е една от причините, но основната причина е дългосрочната демографска ситуация. Тя не се е променила“, заяви пред журналисти сътрудникът на брюкселския аналитичен център Bruegel Марек Домбровски.

В изданието отбелязват, че поради това в Русия в момента навсякъде се наблюдава недостиг на работна сила. По думите на експертите това се потвърждава от необичайно ниското ниво на безработица, което е едва 2%.

Кремъл се опитва да укрепи финансовото си положение с помощта на няколко значителни увеличения на данъците. В изданието припомнят, че през 2025 г. в РФ беше повишен данъкът върху печалбата от 20% на 25% и бяха въведени по-високи ставки на подоходния данък. Също така в началото на 2026 г. влезе в сила увеличение на ДДС – от 20% на 22%.

„Централната банка и министерството на финансите провеждат безотговорна политика, която започна през 2023 г. с цел „охлаждане на икономиката“ за борба с инфлацията. За тази цел централната банка повиши основния лихвен процент до 21%, правителството се отказа от програмата за субсидиране на ипотеките, а банките започнаха да съкращават кредитирането и да повишават лихвите, повечето от които не бяха фиксирани, а плаващи. Защо Кремъл подкрепи такава политика, за мен остава загадка“, заяви в разговор с журналисти икономистът и съосновател на аналитичния център „Център за анализ и стратегии в Европа“ Владислав Иноземцев.

Руснаците са все по-загрижени за състоянието на икономиката
В изданието отбелязват, че според проучване, проведено в Русия от компанията Gallup, пълномащабното нахлуване в Украйна първоначално е засилило оптимизма по отношение на икономиката на страната на фона на военния бум. През ноември 2022 г. много руснаци са смятали, че условията се подобряват. Към август 2025 г. обаче този оптимизъм е отслабнал: 39% от руснаците смятат, че икономическата ситуация се влошава, в сравнение с 29% през 2022 г.

Журналистите добавят, че за Украйна много зависи от това дали Русия ще успее да запази ръста на военните разходи. Те припомнят, че по време на пълномащабната война военните разходи на РФ са се удвоили и са надхвърлили 7% от БВП. Това е два пъти повече от разходите на САЩ, които възлизат на 3,4% от БВП, и повече, отколкото при който и да е отделен член на НАТО.

Въпреки това в изданието обръщат внимание, че ръстът на военните разходи на Русия се е забавил. От 2024 до 2025 г. той е съставлявал едва 0,1 процентен пункт.

В изданието добавят, че РФ разполага с няколко варианта за поддържане на своя военен бюджет. По-специално страната може да прибегне до заеми, тъй като има сравнително ниско ниво на задлъжнялост.

Поради това експертите стигат до извода, че РФ би трябвало да е в състояние да продължи да финансира войната, поне в краткосрочен план.

faktor.bg