В свят, често доминиран от новини за климатични кризи, погледът към небето над Антарктида носи неочаквана доза оптимизъм. Европейските космически учени потвърдиха, че дупката в озоновия слой – често наричана "планетарният слънцезащитен крем" – е показала значително свиване през 2024 година. Според доклад на The Guardian, базиран на данни от Службата за мониторинг на атмосферата "Коперник" (CAMS), тазгодишният пробив в защитната обвивка на Земята е бил най-малкият и с най-кратка продължителност от 2019 г. насам.

Данните разкриват ясна тенденция на подобрение. През септември, когато обикновено се достига пикът на изтъняване, дупката е покривала максимална площ от 21 милиона квадратни километра. За сравнение, през 2023 г. тя е била с цели 5 милиона квадратни километра по-голяма. Още по-значим е фактът, че процесът на "затваряне" е приключил необичайно рано – още този понеделник, което бележи втора поредна година на възстановяване след серията от по-големи и устойчиви дупки, наблюдавани между 2020 и 2023 година.

Лорънс Руил, директор на службата "Коперник", определя тези резултати пред британското издание като изключително успокояващ знак. Според него по-ранното затваряне и относително малкият размер на тазгодишната озонова дупка са доказателство за устойчивия напредък, който човечеството постига благодарение на забраната на озонарушаващите вещества. Това е пряко следствие от Монреалския протокол от 1987 г. – едно от най-успешните международни споразумения в историята, което наложи поетапно спиране на вредните химикали.

Учените обаче остават бдителни и анализират защо в периода 2020–2023 г. дупките бяха необичайно големи. Основната хипотеза е свързана с мощното изригване на вулкана Хунга Тонга през 2022 г., което изхвърли огромни количества пепел и водни пари в стратосферата, повлиявайки негативно на озоновия слой през следващата година. Без международните мерки за ограничаване на замърсителите, подобни природни явления биха могли да доведат до катастрофални нива на изтъняване на озона, предупреждават експертите от CAMS.

Значението на тези данни не може да бъде подценено. Липсата на озон в стратосферата позволява на повече ултравиолетова радиация да достига земната повърхност, което е пряк рисков фактор за рак на кожата, катаракта и увреждане на селскостопанските култури. Прогнозите на Световната метеорологична организация са оптимистични – очаква се озоновият слой над Антарктида да се възстанови до нивата от 1980 г. около 2066 година.

Потвърждение за позитивната тенденция идва и отвъд океана. Наскоро НАСА и Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) класираха озоновата дупка от 2025 г. (отчитана според техните модели) като петата най-малка от 1992 г. насам. Пол Нюман, ръководител на екипа за изследване на озона в НАСА, коментира, че дупките се формират по-късно през сезона и се разпадат по-рано, точно както предвиждат моделите за възстановяване, макар пътят до пълното "изцеление" на атмосферата да е все още дълъг.

Този прогрес трябва да се празнува като навременно напомняне за силата на глобалното сътрудничество. Когато международната общност работи заедно, екологичните предизвикателства могат да бъдат не само адресирани, но и решени успешно.