The Hill: Опасната ескалация в Казахстан и значението ѝ за регионалната стабилност, Европа и САЩ

Места като Нур Султан, Мангистау и Алмати в Казахстан, обикновено не попадат на първите страници на западната преса, но с оглед на събитията, които се развиха през последните няколко дни, Казахстан вече е водеща новина. Руските миротворци вече са на място и работят с правителството, за да сложат край на продължаващите вече седмица протести.

В неделя започнаха масови протести в Мангистау - регион в Западен Казахстан, който граничи с Каспийско море и е от решаващо значение за добива на петрол в страната. Причината за протестите беше премахването на субсидиите за горива през уикенда, което доведе до удвояване на цената на втечнения газ - горивото, използвано от повечето автомобили в Казахстан. Цените на енергията са чувствителна тема; когато те се повишат, особено за най-уязвимите в икономическо отношение, те им носят финансови несгоди и това бързо може да се превърне в политическа мина. Зад размириците стои недоволство заради скока на цените на горивата и десетилетия на незачитане на върховенството на закона, както и ширещата се корупция – неща, които тормозят страната от обявяването на независимостта ѝ през 1991 г. От началото на протестите досега са убити 18 служители на казахстанските сили за сигурност и стотици са ранени, а броят на загиналите протестиращи остава неясен поради ограниченията върху медиите - но се очаква той да е значителен.

На президента на Казахстан Касим-Жармат Токаев му бяха необходими два дни, за да отмени увеличението на цените на горивата, но дотогава протестите се бяха разпространили. Правителството подаде оставка; Нурсултан Назарбаев, определен за "лидер на нацията" и бивш президент, който изпълняваше длъжността в продължение на 30 години до 2019 г., беше отстранен от поста ръководител на Съвета за сигурност. Токаев въведе двуседмично извънредно положение, отряза и достъпа до интернет. Токаев, който не е уверен, че военните и полицията в страната могат да постигнат стабилност сами, призова Русия за военна помощ за потушаване на протестите и последвалото насилие. За Русия размириците в Казахстан са твърде близо, тъй като между страните има дълга граница Казхстан и е неразделна част от нейната сфера на влияние. Русия изпраща миротворци чрез Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), като все още не е определен график за изтегляне на войските.

Протестите и произтичащите от тях политически последици илюстрират нарастващата уязвимост към външни прояви на недоволство и потисничество. Като вземем инфлацията на хранителните и енергийните продукти, по-високата безработица заради пандемията от COVID-19 и трите десетилетия на все по-потискащи лишения сред мнозинството от казахстанците, това, което виждаме днес, не бива да ни изненадва. Страната е богата на ресурси - нефт, газ и минерали, като осигурява 40% от световните запаси на уран, подпомагащ ядрената енергетика в световен мащаб. Това, пред което се изправя средностатистическият казахстанец обаче, е конфискация на природните богатства и безумно показен елит, които в крайна сметка му идват до гуша.

Днес, на фона на сътресения и вълнения, Казахстан е стожерът на стабилността в региона и е най-развитият в икономическо отношение и все по-авторитарен. Правителството не допуска истинска политическа опозиция и силно ограничава правото на свобода на словото и събранията. Това, което виждаме да се случва сега, беше бомба със закъснител, която чакаше да избухне. Съседните държави Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан също все повече вървят към срив.

Съществува също загриженост относно способността на страната да продължи с производството на петрол - средно по 1,6 млн. барела на ден. Chevron обяви прекъсване на производството в най-голямото петролно находище в страната - Тенгиз, в което компанията има почти 50-процентов дял. Exxon Mobil, Royal Dutch Shell и Total също оперират в страната и към днешна дата по-голямата част от производството продължава, но рискът за доставките остава проблем.

Това, което се случва в Казахстан, е от значение не само за регионалната стабилност в Централна Азия, но и за Европа и САЩ. Интересът на САЩ към региона отслабна в началото на 2000 г., но въпреки това районът е важен от геостратегическа гледна точка. По-широката нестабилност в централноазиатските държави представлява значителна заплаха и висок риск, особено като се има предвид близостта на региона до Русия и Китай, както и вече силно дестабилизирания Афганистан, който сам по себе си е хуманитарна и политическа катастрофа. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен разговаря с външния министър на Казахстан Мухтар Тилеуберди и изрази надежда, че страната ще подкрепи конституционните институции и медийните свободи.

Въпреки това, погледът към действията на правителството, както сега, така и дори преди началото на протестите, разкрива правителство, което се противопоставя на инакомислието и е готово да използва и манипулира закона в името на своите интереси.

Оптимистичният възглед е, че правителството ще намери начини за мирно разрешаване на протестите и за преодоляване на дългогодишните недоволства, но според данните до момента и по-реалистичните очаквания, правителството ще продължи да реагира с насилие и репресии.

Руското историческо наследство също е важно да се отчете - подобно на Украйна, Русия, или по-точно Путин, разглежда руската загуба на Казахстан и останалите бивши съветски републики като най-сериозната грешка в дългата история на Русия. С навлизането на "миротворци" в страната, предлагащи помощ за стабилизиране, това позволява на Русия да залага повече на своите политически и военни операции.

За Китай Казахстан е износител на нефт и газ, важен съюзник и участник в неговата инициатива "Един пояс, един път". Китай наблюдава развитието на събитията, Казахстан също така е дом на почти 1 милион етнически уйгури. Досега Казахстан е смекчавал всякаква външна критика към Китай във връзка с нарушаването на човешките права на етническите мюсюлмански уйгури в китайския регион Синцзян, но ако размириците се разпалят още повече, очаквайте незабавен и силен отговор.

Превод: БГНЕС