Драматичното нахлуване на Украйна в Русия промени динамиката на войната и разкри още повече слабостта на Кремъл, като заби още една пукнатина във все по-крехкия монолит. Това пише в свой коментар Алфред Кюперс (бивш кореспондент на Reuters в Москва) за The Hill, публикуван във "Фокус".

От началото на офанзивата на 6 август украинските войски се разпростряха в Курската област, превземайки огромна руска територия, вземайки стотици пленници и принуждавайки най-малко 133 000 цивилни да се евакуират.

Като се има предвид краткосрочният характер на предишните нахлувания през тази и миналата година, мнозина побързаха да отхвърлят маневрата като неразумна авантюра в края на лятото, която вероятно ще провокира руската мечка към по-нататъшни атаки срещу поразената гражданска инфраструктура и население на Украйна. Но с разгръщането на кампанията става все по-ясно, че украинският генерал Александър Сирски е открил нов фронт, който е изненадал руските сили.

Въздействието на августовската изненада на Сирски се отразява далеч извън бойното поле, нарушавайки табутата и разкривайки признаци на объркване в Кремъл. Фокусът вече е изместен от Киев към управляващия елит на Русия и все по-слабото му задържане на власт.

Макар че времето на срива винаги е неясно, въпросът отново се прошепва: Ще падне ли режимът?

Президентът Владимир Путин, който някога така здраво контролираше ситуацията, изглежда разколебан, ходещ насам-натам по време на скучни срещи, които някога командваше със заплаха и авторитет. Няма ги вече заплахите за ядрена ескалация, летните почивки в Сибир без ризи и странните изказвания срещу Запада.

Трансформацията на героя може да отразява натрупаните психологически последици от загубата на една дълга и безсмислена война. Но тя също така съживява упорития слух, че човекът, който на камерата изобщо не е президент. Кремъл неведнъж е отхвърлял спекулациите за това, че Путин има двойник, а говорителят Дмитрий Песков настояваше: "Имаме само един Путин“, когато го притискаха по този въпрос.

Независимо от това, човекът, който сплоти руската нация на стадион "Лужники“ в Москва в началото на мащабната инвазия през 2022 г. и който излъчи гневна тирада срещу Евгений Пригожин след бунта му миналата година, вече го няма.

Руското правителство е подложено на натиск. Основният лихвен процент на централната банка е 18% и се увеличава, но инфлацията също се увеличава и наближава 10%. Щедрите правителствени плащания към семействата на военните и пенсионерите, както и подозрително скъпите инфраструктурни проекти и предизвиканият от войната ръст на БВП от 3,2 % могат да помогнат за облекчаване на болката, но не могат да скрият ефекта от затягането на санкциите и реалността на намаляващите резерви на централната банка.

Свързаният с войната недостиг на работна ръка в гражданската икономика със сигурност ще се задълбочава с разрастването на конфликта и търсенето на войници, което ще доведе до все по-високи заплати и цени.

Руският народ, който протестираше с такава решителност през 80-те и 90-те години на миналия век, досега не е показал желание да демонстрира публично срещу войната, нито пък се е събрал в отговор на най-голямото нахлуване в собствената му страна от 1941 г. насам. Икономическите трудности, по-дълбокото нахлуване на Украйна или друг опит за мащабна мобилизация могат да ги върнат на улицата.

И дори ако градската средна класа остане спокойна, в регионите на етническите малцинства в Русия вече има признаци на вълнения. През януари широкомащабни антиправителствени демонстрации разтърсиха Башкортостан, където преобладават мюсюлманите. Дагестан, в размирния Северен Кавказ, стана свидетел на няколко скорошни протеста, включително координирани нападения през юни срещу синагоги, православни църкви и полицията.

Насилственото несъгласие със сигурност ще се разраства, като се има предвид непропорционално големият брой неславянски малцинства, които загиват при самоубийствените атентати, насочени към украинските окопи, и артилерийския огън на фронта.

Кремъл е предпазлив към военните още откакто бунтът във "Вагнер" разкри смесена лоялност сред членовете на висшето ръководство, включително ръководителя на военновъздушните сили Сергей Суровикин, който беше задържан след въстанието и освободен от длъжност два месеца по-късно.

Това беше първият удар в чистката, която продължава и до днес, като сред високопоставените жертви тази година бяха министърът на отбраната Сергей Шойгу и заместник-министърът на отбраната Тимур Иванов. Некомпетентната защита на границата при Курск може да коства работата на ръководителя на руските въоръжени сили Валерий Герасимов.

Шокиращият успех на Украйна подкопа морала в армията, където със сигурност се повдигат въпроси за целта на войната, която остави границите на Русия оголени. Според някои оценки над 600 000 руснаци са били убити или ранени в конфликта, като усилията им не са показали почти нищо, освен разрушаването на голяма част от Донбас и осакатяването на гражданската инфраструктура в цялата страна.

Русия се нуждае от повече войски, ако иска да си върне маршовете, но не може да го направи, освен ако не напусне позициите си в Украйна или не изпрати млади наборници. Изпращането на миналогодишните ученици на война е политически сложно в светлината на по-ранното обещание на Путин да не ги изпраща в Украйна. Сега обаче войната идва при тях.

Тъй като целите на Украйна все още не са ясни, успехът на операцията остава неизвестен. За ръководството на Кремъл обаче един резултат е сигурен: Започнало е време на неприятности.