Въпреки че Русия, Китай , Иран и Северна Корея споделят антизападна реторика и известна координация, реалната взаимопомощ между тези страни в конфликти е ограничена, което подкопава идеята за пълноценна „ос“ от автократични съюзници. Това се доказва от последните събития в Иран, когато в критичен момент нито Русия, нито Китай, нито КНДР не му се притекоха на помощ, пише The New York Times.

В статията се отбелязва, че когато Русия е потърсила помощ от Китай, Северна Корея и Иран във войната си срещу Украйна, някои американски и британски представители са започнали да говорят за появата на нова „ос“, заявявайки, че четирите страни изглеждат обединени от авторитаризъм и известна враждебност към Съединените щати и техните съюзници.

Но след бомбардировките на Иран от Израел, а след това и от САЩ, възникнаха съмнения относно единството между тези страни, тъй като нито една от тях не побърза да подкрепи Иран. Китай и Русия само официално осъдиха действията на Америка, но, както се казва в статията, „не помръднаха и пръст, за да окажат материална помощ на Иран“.

„Реалността на този конфликт се оказа такава, че Русия и Китай не се втурнаха да помогнат на Иран. Това само подчертава ограниченията на концепцията за „оста“. Всяка от тях (държавите, - бел. ред.) е доста егоистична и не иска да се замесва във войните на другите. Това са много различни войни и различни конфликти. Държавите не е задължително да споделят едни и същи ценности и институционални връзки като Съединените щати и техните съюзници“, каза Александър Габуев, директор на Центъра Карнеги за руски и евразийски изследвания.

Общото между четирите държави е, че са автократични и таят враждебност към Съединените щати, които традиционно се стремят да ги отслабят и да поставят под въпрос легитимността им. Те също така имат определени стратегически връзки, които са им помогнали да облекчат икономическите санкции, наложени им от Запада, включително търговия и споделяне на военни технологии.

„Да, вероятно има много скромна степен на координация между Китай, Северна Корея, Иран и Русия - в смисъл, че те разговарят помежду си и имат някои общи разочарования от Съединените щати или Запада. Но това всъщност няма значение“, каза Майкъл Кимейдж, професор по история в Католическия университет на Америка и бивш служител на Държавния департамент, написал книга за войната в Украйна.

Изданието отбелязва, че сред тези страни само Русия и Северна Корея имат договор за взаимна отбрана. Това се отразява в доставките на оръжия от страна на КНДР на Руската федерация и изпращането на над 14 000 войници, които да се бият редом с руснаците срещу украинските войски.

„Няма общи ценности освен смътни баналности за „многополюсен световен ред“ и има много противоречия. Путин посочи какви са те: отношенията му със съседите на Иран, включително Израел и арабските държави, са твърде важни, за да бъдат пожертвани на олтара на руско-иранското приятелство“, каза Сергей Радченко, историк от университета „Джонс Хопкинс“.

Според историка, руският диктатор Владимир Путин е „циничен манипулатор, интересуващ се само от собствените си стратегически интереси“ и ако трябва да „хвърли Иран под колелата, той е готов да го направи“. Според Радченко „това чувство е напълно взаимно в Техеран“.

Превод: Faktor.bg