3 Юли, 2026

The New York Times: Ударите срещу Русия растат, но Путин не възнамерява да прекрати войната

илюстративна снимка: архив

Анализаторите смятат, че Кремъл все още не вижда причина да променя стратегията си, въпреки че натискът върху руската икономика и общество се увеличава

Украинските удари по руски петролни рафинерии, военни съоръжения и дори Москва все повече карат Русия да се чувства сякаш е във война на собствена земя. Но въпреки натиска, руският президент Владимир Путин не показва никакви признаци за забавяне на бойните действия,  съобщава The New York Times.

Това беше допълнително потвърдено от масивната атака на Русия срещу Киев. В четвъртък руските сили изстреляха балистични ракети и удариха с дронове украинската столица.

Обстрелът уби най-малко 18 души. Анализатори заявиха, че ударът не е просто поредна атака срещу украински градове, но и сигнал, че Кремъл няма намерение да се поддава на натиск.

През последните седмици Украйна значително разшири възможностите си за атаки на далечни разстояния, като насочи ударите си към руски петролни рафинерии, военна инфраструктура и дори Москва.

Тези операции вече имат забележими последици. Русия изпитва недостиг на гориво, а окупираният Крим преживява прекъсвания на електрозахранването, недостиг на гориво и недостиг на вода поради украинските удари по логистиката.

В същото време руското общество все повече усеща последиците от войната. Икономическите перспективи се влошават, данъчната тежест се увеличава, ограниченията за интернет се затягат, а конфликтът продължава по-дълго от Първата световна война.

След няколко дни мълчание, Владимир Путин коментира ситуацията в интервю за държавни медии. Той призна проблемите с горивото и обеща да увеличи производството на системи за противовъздушна отбрана, но същевременно ясно заяви, че няма да променя курса.

Путин също така заяви, че Украйна уж преживява сериозна кадрова криза:

„Предвид катастрофалния недостиг на личен състав, въоръжените сили на Украйна очевидно вярват, че това може да бъде тяхното спасение. Но спасяването на киевския режим не е част от нашите планове.“

Александър Габуев, директор на Центъра Карнеги за Русия-Евразия, смята, че украинският натиск наистина прави ситуацията по-трудна за Кремъл, но шансовете за бърза промяна в политиката са малко.

„Шансовете ситуацията да се обърне срещу Путин са само няколко десетки процента“, каза той.

Според анализатора, украинските удари правят това развитие по-вероятно, но все още не е най-реалистичният сценарий:

„Натискът от Украйна го прави по-вероятно, но не мисля, че това е най-вероятният сценарий. Най-вероятният сценарий е това просто да продължи с повече разрушения и повече смъртни случаи и от двете страни.“

Коментирайки изявленията на Путин за ситуацията на фронта, Габуев се изказа още по-остро.

„Той или е дезинформиран, или лъже, или и двете. Но това няма значение, защото изглежда упорит по този въпрос. Не мисля, че има нещо, което да подсказва, че се променя в този момент“, добави експертът.

Какво би могло да принуди Кремъл да преразгледа стратегията си?
Според анализатори, ключовият фактор ще бъде колко ефективно Украйна може да продължи да нанася удари по руската военна промишленост, логистика и обслужващи съоръжения.

Щефан Майстер, експерт в Германския съвет по външни отношения, отбелязва, че украинската кампания вече принуждава Кремъл да харчи все повече ресурси за защита на собствената си територия и подкопава доверието на руснаците в способността на правителството да спечели войната.

„Въпросът е какво ще промени мнението на Путин? Кога изчислението на разходите и ползите наистина ще започне да се променя коренно? Това е въпрос, който си задаваме от години“, каза Мастър.

Въпреки това, дори той се съмнява, че руският президент доброволно ще се откаже от продължаването на войната:

„Що се отнася до Путин, съмнявам се, че ще спре.“

Както съобщи УНИАН, през юни тази година Русия значително намали честотата на мащабни ракетни атаки и атаки с дронове срещу Украйна, но това едва ли показва загуба на ударните ѝ възможности.

Според Американския институт за изследване на войната, в момента няма ясно обяснение за подобно намаляване на броя на мащабните удари. Една от възможните причини ISW нарича натрупването на дронове от Русия за още по-интензивни атаки в бъдеще. Според анализатори, Кремъл може би умишлено се готви за нова вълна от масирани удари в момент, който смята за най-изгоден, особено ако очаква да изчерпи допълнително системата за противовъздушна отбрана на Украйна.

Превод: Faktor.bg

Сподели:
Хегсет с план за ново изтегляне на американски войски от Европа - Белият дом го спря засега

Хегсет с план за ново изтегляне на американски войски от Европа - Белият дом го спря засега

Предложението е било отхвърлено, след като е било представено на Марко Рубио и други високопоставени представители на администрацията

И Италия не е съгласна със санкциите на ЕС срещу Кирил Гундяев

И Италия не е съгласна със санкциите на ЕС срещу Кирил Гундяев

Притеснението на Рим произтича от Ватикана - то е породено от неудобството да бъдат наложени санкции срещу лидер на християнска деноминация

СБУ удари военни летища в Крим: унищожени или повредени са най-малко седем самолета

СБУ удари военни летища в Крим: унищожени или повредени са най-малко седем самолета

По-конкретно, на летище „Саки“ са поразени седем хангара за съхранение на авиационна техника, в които са се намирали изтребители и фронтови бомбардировачи Су-30СМ, Су-30 и Су-24

Коментари (0)