Ако Джо Байдън бъде избран за президент, неговият външнополитически приоритет ще бъде Китай – но не Китай, с който той имаше отношения по време на администрацията на Барак Обама. Сегашната поднебесна империя е много по-агресивна и цели да измести САЩ от технологичната им доминация, смачка демокрацията в Хонконг и открадне вашите лични данни чрез киберпрестъпност. За да се отблъсне този Китай САЩ ще трябва да поправят една от грешките на Тръмп – подобряване на отношенията с Германия като противовес на Пекин, коментира американското издание The New York Times, цитиран от "Фокус".

Да, прочетохте това правилно. Студената война беше водена и спечелена в Берлин. А предстоящата Студена война с Китай – заради технология, търговия и световно влияние, също ще бъде водена и спечелена в Берлин. А където е Берлин, там е и Германия, там е и ЕС – най-големият единен пазар в света. Ако която и да е страна – Китай или САЩ, успее да спечели ЕС на своя страна в това противопоставяне, именно нейните правила, технологии и търговски интереси ще победят и напишат историята на дигиталните отношения в 21 век.

„Причината САЩ да бъдат на печелившата страна в световните конфликти на 20 век е, че ние винаги бяхме на страната на по-силния“, смята Майкъл Малделбаум, автор на книгата „Изгревът и падението на световния мир“. „В Първата Световна война ние се включихме ентусиазирано. Във Втората не чак толкова. А коалицията срещу Съветския съюз беше организирана от нас. Именно това трябва да е подходът на САЩ спрямо Китай“, каза още той.

„Ако превърнем това историята на самостоятелните САЩ срещу Китай, с идеята да направим САЩ и само САЩ отново векили, ние ще загубим. Ако превърнем историята в противопоставяне на Света срещу Китай в защита на правилните търговски правила през 21 век, ще подчиним Пекин на волята си,“ добави още експертът.

Тръмп трябваше да наложи тарифи за милиарди долари срещу Китай и да принуди американските селскостопански производители да живеят с отговора на Пекин, само да за накара поднебесната империя да купува повече стоки от Вашингтон. Но той не успя да отвори китайската икономика за паралелно американско проникване.

Тръмп е най-твърдият президент до сега що се отнася до Китай, и това е правилната позиция. Или ако можем да перифразираме – Тръмп не е държавният глава, който САЩ заслужава, но е президентът, който Китай заслужава. Но според мен терминът „Китай" не правилен. По-скоро трябва да ползваме „1,3 милиарда души, които говорят китайски“. Тяхната бързо растяща икономиката трудно ще се повлияе от 328 милиона души, които следват стратегията „Америка първо и Америка сама“ на Тръмп, допълни експертът.

Така че Тръмп ще трябва да се противопостави на Китай, но и да спре атаките си срещу германския канцлер Ангела Меркел, още позната като „европейския канцлер“. Критиките на Тръмп са най-вече основани на искането ФРГ да увеличи бюджета си за отбрана.
Вярно, Германия има малка армия, която едва ли ще помогне в една престрелка с Русия, но те са също толкова засегнати от Китай, както и САЩ.

Така че нека да направим една сметка. От както стана президент, Тръмп скъса Транстихоокеанското търговско споразумение, което уреждаше отношенията за търговия през 21 век с 12-те най-големи тихоокеански икономики, ако не броим Китай. А сега отслабва и връзките с Германия. И в същото време държавният секретар Майк Помпео заяви, че ще трябва да сключи нов съюз срещу Пекин. Но е малко трудно да направиш съюз при липсва на съюзници.

Ако, както се изрази Помпео, борбата с Китай е „мисията на нашето време“, то САЩ трябва да зарежат различията си с Германия по отношения на Русия – треторазрядна държава, позната със своя износ на водка, хайвер, нефт и газ – и вместо това да спечелят на своя страна Европейския съюз.

И макар ЕС наистина да се страхува да застене в кръстосания огън между Пекин и Вашингтон, миналата година съюзът определи Китай като „враг“, за голямо съжаление на поднебесната, която в момента се опита да раздели и купи всички по-големи западни фирми. Нещото, което най-много плаши азиатския гигант е нещото, което Тръмп не иска да направи – коалиция между САЩ, транстихоокеанското споразумение и ЕС, изградено около Вашингтон и Берлин.

Гросмайсторският ход на Студената война бе когато Ричърд Никсън и Хенри Кисинджър обърнаха Китай срещу Съветския съюз. Гросмайсторският шахматен ход днес би бил изграждане на връзка между САЩ и Германия срещу Китай.