The Telegraph: Хибридната война на Кремъл не е от отчаяние

Хибридната война на Кремъл срещу Запада е добре обмислена стратегия, а не знак за отчаянието на руския диктатор Владимир Путин заради проблемите на фронта в Украйна.

Това мнение изразява външнополитическият анализатор Кон Кофлин на The Telegraph. Според него Москва разглежда саботажите, кибератаките и други тайни операции като пълноценни инструменти на съвременната война. Авторът отбелязва, че след инцидента с дрона на летище Лайпциг може да се предположи, че Русия прибягва до подобни методи поради неспособността си да постигне целите си с конвенционални оръжия. Кофлин обаче смята тази оценка за погрешна.

Той отбелязва, че целта на трите руски дрона на летище Лайпциг е бил украински товарен самолет, използван за превоз на военни доставки. Самото летище е важно за военната логистика на НАТО и Германия. Според автора атаките срещу вражеските вериги за доставки отдавна са част от военната стратегия на Путин.

Колумнистът отбелязва, че Москва е започнала активно да използва неконвенционални методи много преди пълномащабното нахлуване в Украйна. Например, през 2013 г. началникът на Генералния щаб на Русия Валери Герасимов очертава своите виждания за същността на съвременните конфликти, като изтъква именно необходимостта от комбиниране на традиционните военни действия с „тайни военни средства“.

Така наречената „Доктрина Герасимов“ застъпва използването на широк спектър от инструменти -  от кибератаки и информационни кампании, до тайни операции и военна сила.

Красноречив пример за този подход е руската атака срещу Грузия през 2008 г. Преди военната операция Русия атакува интернет и енергийната инфраструктура на Грузия.

През 2014 г. Москва използва подобна тактика по време на завземането на Крим. Руски войници без опознавателни знаци, наречени по-късно „малки зелени човечета“, окупираха ключови съоръжения на полуострова. Това позволи на Кремъл временно да отрече прякото участие в завземането на полуострова.

Оттогава обхватът на руските неконвенционални операции се е разширил. Сред най-известните примери е отравянето на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри през 2018 г., както и последвалите подозрения за руски саботажни операции в Европа.

Според Кофлин, ако Русия продължи да разглежда хибридната война като ключов инструмент в бъдещи конфликти, Западът трябва да разработи по-ефективна система за възпиране. И ако бъдат демонстрирани реални последици, това би могло да принуди Кремъл да се въздържи от по-нататъшни атаки.

В същото време руските операции биха могли да станат все по-прикрити. В случай на заплахи от страна на Москва към европейски военни цели, Русия би била по-склонна да прибегне до кибератаки или саботажи, които е по-трудно да се свържат директно с Кремъл, отколкото до явни ракетни удари.

В крайна сметка, Западът трябва да постигне ситуация, в която използването на хибридна война води до значително по-големи рискове и разходи за самата Русия, отколкото за нейните противници.

Западните медии не веднъж писаха, че руската кампания за саботажи и хибридни атаки в Европа може да доведе до опасна грешка в преценката и следователно до ескалация между Русия и НАТО.

Руският диктатор Владимир Путин обаче не е заинтересован от пряка военна конфронтация, а иска да продължи операциите под прикритие, според западните разузнавателни агенции.