Фронтът се е превърнал в пространство, където оцеляването зависи не от огневата мощ, а от способността да се уклоняваш, адаптираш и да не попаднеш в полезрението на дронове.

През 2025 година войната в Украйна претърпява драстични промени – не благодарение на големи настъпления или танкови пробиви, а заради малки, смъртоносни дронове във въздуха, пише The Times.

„Нищо не е променяло толкова бързо лицето на войната“
FPV-дроновете, особено тези с оптично влакнесто управление, се превръщат в най-опасното оръжие на фронта, променяйки не само тактиката, но и самата психология на войниците.

„Девет километра вече е лека дистанция, на която можеш лесно да умреш“ – свива рамене украинският лейтенант Станислав от 93-та механизирана бригада.

Москва повежда

Русия е излязла начело по производство и използване на FPV-дронове със среден обсег, включително най-новите модели с оптично влакнесто управление. Тези дронове се използват масово по цялата 1200-километрова фронтова линия, променяйки физическата ѝ структура, тактиката на бой и логистиката. Новото поколение руски FPV често е нечувствително към заглушаване и може да поразява цели на 20 км и повече – което застрашава не само фронта, но и тила на Украйна.

„Нито един друг тип оръжие не е променял толкова силно и толкова бързо лицето на войната тук, колкото FPV-дроновете“, добавя Станислав. „Почти всяко превозно средство в радиус от пет километра от фронта е обречено. Всичко, което се движи в рамките на десет километра, е в опасност. Удари на 15–20 км изобщо не са рядкост… Времената на танковете наистина отминаха.“

Пълна промяна на отбраната

Такива дронове убиват както войници, така и цивилни, разрушават логистиката и налагат цялостна трансформация на отбранителните структури. Тежката бронирана техника е изоставена, а самото понятие за „безопасна дистанция“ се преосмисля.

„Промените, предизвикани от дроновете, са толкова бързи, че концепции, въведени само преди месец, вече не работят“, казва командирът на пехотен батальон от 13-та бригада „Хартия“ с позивна „Куба“. „Живеем в реалност на постоянна, светкавична адаптация. Само за последната седмица обсегът на руските дронове се увеличи с четири километра.“

Думата „стрес“ не стига

Преди пехотинците се транспортираха с бронирани машини – сега само с джипове и само нощем. Придвижват се пеша до осем километра, за да заемат позиции на т.нар. „нулева точка“.

„Преди година моите войници бяха на фронта за седмица или две“, обяснява „Куба“. „Сега остават по месец или повече – заради трудностите с ротацията. Това изисква сериозна психологическа подкрепа и огромна почивка между смените.“

Ситуацията с евакуацията на ранените е още по-драматична.

„Думата стрес не стига, за да се опише“, казва старшият логистик от екипите с дронове в 93-та бригада с позивна „Хашиш“. „На всяка мисия си мисля: ‘Боже, не ни пращай ранени.’“

Зоната между позициите е превърната в капан от отломки, останки от дронове и невидими оптични влакна, висящи от дърветата.

„Имам по три мисии на нощ и никога не знам дали всяка няма да ми е последна – дали ще се върна жив и здрав“, казва 29-годишният шофьор с прякор „Конг“.

След удар на дрон, войник от екипа на „Хашиш“ губи ръка и чака евакуация пет часа. Умира от загуба на кръв. На следващия ден още пет превозни средства в същия сектор са унищожени от дронове, спомня си военният.