Докато повечето страни в света са изолирани заради пандемията на новия коронавирус, войните и политическите измами продължават в Близкия изток. На фона на това объркване Русия непрекъснато прогресира в своите дейности, които говорителят на Държавния департамент Морган Ортагъс нарече "злонамерена намеса" в региона, коментират от вестник The Washington Post, цитиран отк Агенция "Фокус".

Американската администрация изрази своята загриженост за действията на Русия по-рано по време на необичаен брифинг пред пресата от трима висши служители на Държавния департамент. Хенри Устър, помощник държавен секретар на САЩ за Близкия изток, описа тази загриженост по следния начин:

„Кремъл използва (...) военна сила, посредници и дезинформация (...) за да разшири влиянието си в (Средиземноморието)."

Русия се възползва от обстоятелствата и подхожда към конфликтите в Сирия и Либия изключително опортюнистично, използвайки наемна армия, известна като групата "Вагнер", която се управлява от приятел на президента Владимир Путин. Местните милиции, участващи в тези войни, са изтощени, но опитите за сключване на мирни споразумения се провалят, както в Йемен. В резултат на това може да се случи действително разделение на териториите и на трите държави - и конфликтите да бъдат замразени, поради което тези страни ще останат разпокъсани и уязвими.

Русия, най-вероятно, ще се обяви за играч с няколко важни военни бази в Средиземно море, реализирайки вековна си мечта. В Сирия руските войски контролират авиобазата Хмеймим и пристанището на Тартус, а през януари те помогнаха за превземането на авиобазата Ал Гардабия в Либия близо до Сирт.

„Не бива да мислите, че сега Русия ще си събере багажа и ще си тръгне“, каза Устър.

Надеждите на Москва да възстанови реда в този проблемен регион се оказаха не по-осъществими от надеждите на САЩ. Не беше възможно да се постигне мир в Сирия в рамките на процеса на преговори в Астана, а преговорите за сключване на подобно руско-турско споразумение за стабилизиране на ситуацията в Либия вероятно също са обречени на неуспех.

Нетърпението на Русия, особено по отношение на сирийския президент Башар Асад, е очевидно. Посланикът Александър Аксененко в свой доклад, публикуван миналия месец от Руския съвет по външни работи, разкри корупцията на режима на Асад и "възмущението" на неговите специални служби.

"Недоволството на Русия от Асад очевидно нараства, защото той няма да се подчини", заяви Джеймс Джефри, специален представител на САЩ за Сирия.

Но руснаците са в много по-малък риск. Техните човешки загуби и материални разходи са сравнително малки и те оставиха значителна част от мръсната работа на други, като например групата "Вагнер".

За САЩ едно малко поощряващо обстоятелство е фактът, че в Ирак проамериканският политик Мустафа ал Кадими, бивш шеф на разузнаването, сформира ново правителство. През юни представители на американското военно командване ще проведат стратегически диалог с него и очакват, че част от американските войски ще останат в Ирак, а техните военни инструктори ще обучават иракските войски. Американските служители смятат, че контингентът ще бъде по-малък от сегашния, възлизащ на пет хил. души, но все пак говорим за хиляди.

Саудитска Арабия, исторически най-важният съюзник на САЩ в региона, е в трудна ситуация в резултат на два негативни фактора - пандемията COVID-19 и срива на световните цени на петрола. Саудитските власти обмислят възможността за сериозни съкращения в бюджета, включително евентуалното забавяне на изпълнението на проектите за реформа Saudi Vision 2030, предложени от престолонаследника Мохамед бин Салман.

Освен това те обсъждат със САЩ и Русия въпроса за допълнителни съкращения в производството на петрол с цел повишаване на цените. Един възможен вариант е малко едностранно намаление на производството в Саудитска Арабия през юли, докато по-значителни намаления на производството са възможни, ако другите големи производители се съгласят с това.

Тъй като войнственият Иран представлява по-малка заплаха за Саудитска Арабия, Пентагонът изтегли няколко зенитно-ракетни батареи "Пейтриът", които бяха монтирани набързо в страната миналото лято. Йемен остава територия на опустошителен конфликт, от който Рияд вече иска да се измъкне, но опитите за мирното му уреждане се провалят. Възможно е Рияд да няма друг избор, освен да се присъедини към Обединените арабски емирства и заедно с тях да се споразуменията на действителното разделение на Йемен на северна и южната част.

Дилемата на САЩ тази година ще бъде как и кога да изтеглят американските войски от североизточната част на Сирия. Войските на руския и сирийския режим, които воюват срещу бутновниците в западната провинция Идлиб се придвижват и на изток. Командването на американските войски вероятно би предпочело да сключи споразумение с Русия за изтеглянето на войските, вместо да води истинска война за територията, която те в крайна сметка възнамеряват да напуснат така или иначе.

Либия е страна, в която Русия се бори за властта по най-циничен начин. Тя подкрепя армията на генерал Халифа Хафтар в Бенгази, част от странната коалиция, която включва Обединените арабски емирства, Египет и Франция и се противопоставя на подкрепяното от Турция правителство в Триполи, което разполага с признанието на ООН.

Анализаторите от Близкия изток предполагат, че Русия може да се опита да посредничи за мирно решаване на конфликта в Либия с Турция. Но Либия, подобно на целия регион като цяло, сега изглежда твърде уязвима и разпокъсана, за да може да разчита на всякакви пробиви на дипломатическия фронт и тук, заради замразяването на конфликта, може да настъпи действителното разделение на територията.

Русия събира отломките в пост-пандемичния Близък Изток, не толкова за да развие голямата си стратегия, а за да се подиграе на „надутия“ си съперник САЩ.