The Washington Post: Кремъл засилва натиска срещу антивоенните кандидати преди парламентарните избори

В навечерието на парламентарните избори през септември Кремъл е започнал нова кампания за потискане на антивоенните настроения, като не допуска до участие кандидати, проявяващи дори минимално несъгласие с войната в Украйна. Това пише американското издание The Washington Post.

Според публикацията новата вълна от репресии предизвиква недоумение, тъй като през пролетта за кратко се е създало впечатление, че властите са оставили ограничено пространство за различни мнения като своеобразен „предпазен клапан“ за нарастващото обществено недоволство от войната. Сега обаче надделяват представителите на твърдата линия.

През последните седмици либералната партия „Яблоко“, която води кампания под лозунга „За мир и свобода“, е подложена на все по-силен натиск в различни региони на Русия. В същото време на най-известния руски политик с антивоенни позиции Борис Надеждин, който се опита да се кандидатира като независим, е било забранено да участва в предизборната кампания.

„Руските власти нямат намерение да предоставят трибуна на хора с антивоенни възгледи по време на изборите. В момента няма нито един значим глас против войната“, заявява независимият московски политолог Андрей Колесников.

Възможно пълно отстраняване на „Яблоко“

Анализатори смятат, че оспорването на регистрацията на кандидатите на „Яблоко“ в няколко региона може да доведе до пълното изключване на партията от федералните избори. Подобен ход би укрепил позициите на управляващата партия „Единна Русия“.

Според Борис Надеждин в Кремъл е взето решение да бъде прекратено всяко публично инакомислие.

„Хората все по-малко вярват на Путин и на „Единна Русия“, защото войната вече е дошла при тях. Всеки ден избухват складове и петролни бази. Загиват хора. В тази ситуация те се опитват да се избавят от най-видимите политически фигури като мен и партия „Яблоко“, които се обявяват против войната, за мир и свобода“, казва Надеждин.

Анализатори: доверието към Путин намалява

Според публикацията, след като последиците от войната започнали все по-осезаемо да се отразяват върху живота в Русия, рейтингът на президента Владимир Путин продължил да спада. Анализатори и представители на опозицията смятат, че това повишава значението на предстоящите парламентарни избори.

„Все повече хора не разбират дали властите изобщо имат план за излизане от ситуацията, създадена от войната, и дали всички тези жертви и загуби, които понасят руското общество и икономиката, са оправдани“, заявява старшият научен сътрудник в Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия Татяна Становая.

По думите ѝ 2026 година е повратен момент.

„През първите четири години от войната хората живееха с убеждението, че властите знаят какво правят. Сега вече не знаят какво да очакват утре и се създава усещането, че ситуацията излиза извън контрол, а властите нямат план. Всички живеят ден за ден, а Путин изглежда все по-далеч от реалността“, посочва Становая.

Според публикацията в Кремъл все още няма единно мнение как да бъде овладяна влошаващата се ситуация.

„В обкръжението на Путин се води спор какво да се прави. Специалните служби просто се опитват да потиснат всички... Докато друга част от администрацията се опитва по някакъв начин да работи и да постигне поне приемлив резултат на изборите. Но това става все по-трудно“, казва Надеждин.

Зеленски: И в обкръжението на Путин има хора, които искат край на войната

Наскоро президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че идеята за прекратяване на войната се подкрепя не само от международните партньори на Киев, но и от хора от обкръжението на руския президент Владимир Путин.

Украинският държавен глава подчерта, че Киев вече е предложил свои инициативи за приближаване на мира и че нежеланието на Кремъл да прекрати войната само задълбочава проблемите на самата Русия.