Разочарованието расте сред висшите външнополитически чиновници в администрацията на Доналд Тръмп, предаде Ройтерс. Те са изнервени от някои политически и бюрократични провали и се оплакват от липса на независимост при изпълнение на задълженията си, твърдят запознати.

Сблъсъкът между "интернационалистите", призоваващи за традиционно американско лидерство по света, и защитниците на подхода "Америка преди всичко" изтощил професионалистите в областта на външната политика и разузнаването в правителството.

Държавният секретар Рекс Тилърсън заявил пред приятели, че ще се радва да изкара една година на поста си, твърди него приближен. Други двама запознати пък споделят, че съветникът по националната сигурност Ейч Ем Макмастър бил разочарован от дезорганизацията и липсата на дисциплина по ключови политически въпроси в Белия дом.

Запознат със ситуацията източник казва пред Ройтерс, че Тилърсън бил "много разочарован, че няма автономия, независимост и контрол върху собственото си министерство и възможността да си върши работата по начина, по който тя традиционно се върши". Източникът не е чувал нищо за възможна оставка, но допълва:

"Изглежда, ситуацията не върви към одобряване, а в някои отношения върви към по-зле."

Ар Си Хаънд - говорителят на Тилърсън, отрече държавният секретар да обмисля оставка или че чашата на разочарованията му е преляла и заяви, че той има "много причини да остане на поста си и всички те са важни за Америка".

"Има отчаяна нужда от американско лидерство по света и там държавният секретар фокусира вниманието си", каза Хамънд.

Тилърсън постигна през миналата седмица политическа победа, след като администрацията потвърди, макар и с нежелание, че Иран спазва споразумението от 2015 г., според което се съгласи да ограничи ядрената си програма в замяна на облекчаване на санкциите.

Той обаче бе огорчен от критиките на Тръмп, както и от главния му стратег Стив Банън и съветника Себастиън Горка заради решението, твърди друг американски чиновник, пожелал анонимност.

"Държавният секретар не смята, че членовете на администрацията на Белия дом трябва да бъдат в позиция, от която да подлагат на съмнение дейността на членовете на правителството", заяви той.

Ар Си Хамънд обаче оспорва твърденията за големи търкания между Тръмп и Тилърсън относно ядрената сделка с Иран.

След като през юни Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет обявиха бойкот на Катар, когото обвиниха във финансиране на екстремистки групировки и подкрепа на тероризма, Тилърсън публично поиска четирите страни да вдигнат блокадата и обяви, че слагането на край на кризата е отговорност и на двете страни в конфликта.

Само час и половина по-късно Тръмп обвини Катар, че е спонсор на "високо ниво" на тероризма и намекна, че е помогнал за планирането на действията срещу емирството с арабските лидери.

"Като правителство дадохме някои объркващи сигнали, но след това успяхме да изясним нещата", каза Хамънд.
През миналия месец изданието "Политико" писа, че Тилърсън бил бесен на Джон де Стефано - шефа на персонала на Тръмп, защото провалил назначаването на хора, номинирани на ключови постове в Държавния департамент.

Според висши чиновници, отговарящи за националната сигурност, Ейч Ем Макмастър бил смаян от това, че били игнорирани препоръките му за твърда позиция срещу руския президент Владимир Путин, макар да били подкрепени от Файона Хил - най-висшия му шеф за Русия и всепризнат експерт по тази страна.

Тръмп постави под въпрос и заключенията на американската разузнавателна общност, че Русия се е намесила в президентските избори в САЩ през 2016 г. с цел да му помогне срещу Хилъри Клинтън.

Макмастър е притеснен и от продължителния дебат за изпращането на повече американски войски в Афганистан, за да бъде спряна офанзивата на талибаните, казаха пред Ройтерс запознати.

Макар да е предпазлив, Тилърсън говори по-рано този месец пред журналисти за предизвикателствата на новия си пост и заяви, че те се различават от предишната му работа като изпълнителен директор на "Ексон Мобил".

"Там аз вземах решенията. Това винаги прави живота по-лесен", сподели той. И допълни: "Знаех какво да очаквам и имахме дългосрочни процеси и вземания на решения. Това не е характерно за американското правителство."