На 85 години от този свят си отиде Тодор Кавалджиев - виден земеделец, политически затворник и вицепрезидент на Петър Стоянов. 

Прекарва повече от 11 години по комунистическите лагери и затвори, през 1989 година той е един от възстановителите на БЗНС „Никола Петков“. Избран е за народен представител във Великото народно събрание, а през 1996 година – за вицепрезидент на Петър Стоянов. 

Тръгнал си от президентството непобеден, с гордо вдигната глава, последните години от своя живот Кавалджиев прекарва скромно, но достойно, за да ни покаже, че истинският патриот и демократ никога не би използвал служебното си положение за лични облаги.

Ето какво споделя Тодор Кавалджиев в едно от последните си интервюта, което даде за  Faktor.bg:

"Аз започнах своята затворническа одисея при   диктатора Вълко Червенков - най-жестокият тиранин след Георги Димитров и Антон Югов. Продължих  и при Тодор Живков, който по жестокост отстъпва на първите двама, но не и по своята перфидност и подлост. Станалото преди 23 г. е дело на същите червени шамани, които 45 години наричаха кървавия си режим “демокрация” и “народна власт”,но никога не дадоха право на същия този народ да се произнесе за политиката на властта им и нейните дела. Затова и “демокрацията”, която настана след 1989 г., не е никаква демокрация, а плутокрация, рай за “червените капиталисти” - довчерашни гробокопачи на същия този капитализъм. Нито демокрацията им е демокрация, нито вълчата им пазарна икономика е пазарна. До вчера бяха собственици на държавата, което значи и на държавната собственост, днес – частни собственици на националните богатства, създавани от трудовият ни народ векове наред. Всичко се диктува от червените олигарси и мафиоти. Всички властващи партии след промяната са производни на Партията с голямо име – БКП.

...Цялата ни политика като държава и народ се движи и направлява от бившата комунистическа номенклатура и ДС, надянали мантията на демократи. Те са старата - нова управляваща класа. Няма сектор в икономиката, културата, медиите, където да не се ръководят от същите червени шамани или техните синове и внуци. Жертвите на комунистическия терор са обезправени, както бяха обезправени по времето на комунизма. С мизерни пенсии, те изживяват в мизерия и несгоди своите  старини. Отиват си подобно на героите от национално освободителните ни борби след Освобождението, а в България се разпореждат новобогаташите – бай Ганьовци. Така бе и след 9 септември. Борците срещу реакцията и личния режим на цар Борис бяха обявени за реставратори на същия този режим, а съюзниците на Хитлер и нацистите  - станаха архитекти и строители на новата комунистическа тоталитарна държава. Така е и днес! 

...Аз съм един от радетелите още преди 10-ти ноември 1989 г. на идеята да се групират всички представители на старите демократични политически партии и неформалните сдружения, но като демократична коалиция в името на България и нейното демократично развитие след очакваната промяна. От тази алтернатива комунистите се страхуваха най – много и открито го признават в едно тяхно тайно писмо до структурите си още преди промените. Партията СДС я създаде Иван Костов след като стана лидер. И аз не веднъж съм я сравнявал с някогашния Демократически сговор, обединил всички партии участвали в преврата на Девети юни 1923 г., носещи историческата отговорност за стопиране на мирното и легално развитие на политическите процеси в страната, и кървавата вакханалия, настанала след  този период. Предвидих и това, че както Демократическият сговор след два кървави управленски мандата (1923-1931) се провали в изборите на 21 юни 1931 г., изгуби властта, разцепи се и изчезна от политическата карта на България, така и СДС ще се провали главоломно. Предричах го в много от моите интервюта далеч преди изборите през 2001 г. и ги предупреждавах, че ще чакат най-малко 40 години, за да стигнат отново до властта. Така става винаги с партиите на властта, в които липсват идеи и принципи, а има изобилие от властнически мераци и нагони. 

...СДС бе рожба на политическо инженерство от страна на БКП и ДС. Тази теза не  само, че я споделям, но и многократно съм я изразявал в статии, речи и интервюта много скоро след промените. И, не само за СДС, а това се отнася до цялата палитра от 200 – 300 - 400 (не знам колко е броя им днес, б.а.) партии и партийки. След тях не стои никой, освен лидерските амбиции на “лидерите” им. Те са дело на стратегията на “обновената и демократизирала се БКП”. Всичките „лидери” на тези партии бяха агенти или доносници на бившите секретни служби, наречени Държавна сигурност. Това открито се признава и от някои от тях. "

Мечтата на демократа Тодор Кавалджиев, който с личния си живот и обществена дейност е пример на достойнство и патриотичен дълг, бе "да види България една свободна, независима и просперираща страна, да видя усмивки по лицата, усмивки на устата на българските граждани, но не усмивки, богато платени от естрадата".