Членството ни дава много по-високо измерение на нашата сигурност, заяви бившият военен министър
Много положителни моменти има от членството ни в НАТО. То дава много по-високо измерение на нашата сигурност и отбраната на страната – несравнимо с какъвто и да е друг начин. Това каза за БНР бившият министър на отбраната професор Тодор Тагарев по повод 15-ата годишнина от членството на България в НАТО.
„Рядко се сещаме за така наречения „мирен дивидент“ и членството в НАТО, които в съвкупност ни позволиха да намалим разходите за отбрана като процент от БВП около 3 пъти, ако ги сравним с края на 90-те години, и 5-6 пъти в сравнение с края на 80-те години. По този начин България има възможност да инвестира много повече в социални услуги, да се грижи за пенсионери, здравеопазване и други. Ако не бяхме в НАТО, ние трябваше да инвестираме много повече в отбраната – поне 2 пъти, за сметка на други сектори“.
Тагарев допълни, че няма страна от бившия Източен блок, която да е станала член на ЕС, без да е член на НАТО.
„Влизането в НАТО е един знак за приобщаване към западната демократична общност, което впоследствие се разширява в други сфери – на икономиката, търговията, свободното движение на хора и капитали. Няма гаранция, че ако не бяхме влезли в НАТО, щеше да се случи членството ни в ЕС“, посочи още той.
„Имаме нужда от такъв съюз и това го доказва животът. Имаше след края на Студената война такава идея, че светът става по-добър и ще си развиваме икономическите отношения, свободното движение на хора, капитали и така нататък. Видяхме, че това не става, че има държави, и то големи, които доста агресивно използват своите военни възможности, наред с други инструменти за влияние, които са готови да действат с военни средства срещу техни съседи или по-далечни страни, да променят граници в 21-ви век, така че това си е част от нашия живот. Можем само да се радваме, че НАТО съществува“.
Тагарев изтъкна, че през изминалите 15 години сме видели и някои недостатъци на поведението на българските власти.
„Реално нямаме програма за превъоръжаване, нямаме сериозно превъоръжаване на Българската армия; технологичното равнище на армията все още е доста ниско и в сравнителен план става по-ниско през годините, когато ние не се въоръжаваме, а другите го правят. Това води до проблеми както по отношение на оперативната съвместимост, така и по отношение на престижа на военната професия“, изтъкна той.
В последните десетина години армията се разглежда като помощен инструмент на отделни структури от системата на МВР, каза Тагарев.
„Някои от тези неща трябва да се правят, но залагането на такъв тип действия в плановете за развитието на армията, според мен, е контрапродуктивно, защото този тип действия често изискват прецизност, а армията основно се готви за мащабни военни действия и няма тази прецизност, която изискват операции срещу организираната престъпност, например“, коментира още бившият военен министър.
Фактор
„Рядко се сещаме за така наречения „мирен дивидент“ и членството в НАТО, които в съвкупност ни позволиха да намалим разходите за отбрана като процент от БВП около 3 пъти, ако ги сравним с края на 90-те години, и 5-6 пъти в сравнение с края на 80-те години. По този начин България има възможност да инвестира много повече в социални услуги, да се грижи за пенсионери, здравеопазване и други. Ако не бяхме в НАТО, ние трябваше да инвестираме много повече в отбраната – поне 2 пъти, за сметка на други сектори“.
Тагарев допълни, че няма страна от бившия Източен блок, която да е станала член на ЕС, без да е член на НАТО.
„Влизането в НАТО е един знак за приобщаване към западната демократична общност, което впоследствие се разширява в други сфери – на икономиката, търговията, свободното движение на хора и капитали. Няма гаранция, че ако не бяхме влезли в НАТО, щеше да се случи членството ни в ЕС“, посочи още той.
„Имаме нужда от такъв съюз и това го доказва животът. Имаше след края на Студената война такава идея, че светът става по-добър и ще си развиваме икономическите отношения, свободното движение на хора, капитали и така нататък. Видяхме, че това не става, че има държави, и то големи, които доста агресивно използват своите военни възможности, наред с други инструменти за влияние, които са готови да действат с военни средства срещу техни съседи или по-далечни страни, да променят граници в 21-ви век, така че това си е част от нашия живот. Можем само да се радваме, че НАТО съществува“.
Тагарев изтъкна, че през изминалите 15 години сме видели и някои недостатъци на поведението на българските власти.
„Реално нямаме програма за превъоръжаване, нямаме сериозно превъоръжаване на Българската армия; технологичното равнище на армията все още е доста ниско и в сравнителен план става по-ниско през годините, когато ние не се въоръжаваме, а другите го правят. Това води до проблеми както по отношение на оперативната съвместимост, така и по отношение на престижа на военната професия“, изтъкна той.
В последните десетина години армията се разглежда като помощен инструмент на отделни структури от системата на МВР, каза Тагарев.
„Някои от тези неща трябва да се правят, но залагането на такъв тип действия в плановете за развитието на армията, според мен, е контрапродуктивно, защото този тип действия често изискват прецизност, а армията основно се готви за мащабни военни действия и няма тази прецизност, която изискват операции срещу организираната престъпност, например“, коментира още бившият военен министър.
Още от България
Бивш зам.-шеф на ДАНС за взривовете в ЕМКО: Фокусът на службите трябва да е - руско активно мероприятие ли е
Без информация от нашите партньори няма как сами да се справим срещу един такъв голям противник като руското разузнаване, отбелязва Петър Петров
Андрей Гюров: Притеснен съм, една многопластова политика винаги гледа на изток
Нямам нужда от повече власт, за да изпълня тези неща - да внасям баланса в управлението на страната, да задавам посоката и да бъда гласът на българските граждани.
Татяна Буруджиева: За първи път виждаме по-различна употреба на президентския вот в политическия процес у нас
Използването отново на "Петрохан" в една политическа битка по-скоро е в сферата на това да се капсулира един тип избирател, или една група избиратели, които не са съгласни да застанат срещу собствените си политици и кандидати