Александър Йорданов

Путинката е нов фейсбук жанр, пътни записки, пътуване във времето, в историята. Откъде идва името на този жанр? Вероятно от руското „путь” и английското „in”. А може и да е от фамилията на руския президент Владимир Путин. Става дума за „notes de voyage” или „путевые заметки». Но да не се задълбочаваме в теорията. Путинката си е просто путинка. А днешната е на тема, която вълнува всички ни.
И така: как македонците доказват, че са българи. Като поискат български паспорт. Как ние, българите, доказваме, че сме европейци. Със своята лична карта. Тя ни позволява свободно да пътуваме, живеем, работим, учим, бизнесуваме, да зяпаме дори като невидяли оправените 27 европейски държави членки заедно с нас на Европейския съюз. Чрез личната си карта ние удостоверяваме, че сме граждани на европейска натовска България, т.е. идваме от добре охранявана, от сигурна европейска държава. Никога в нашата история и при най-великите ни царе, да не говорим за нищожните ни комунистически управители, не е било като сега – да сме си в Европа като у дома. При царете все с войни сме си вардили европейското място. А комунистите направо бяха обградили с телени мрежи държавата ни та да не би някой от нас, българите, да реши да прескочи до Европа. При соца имаше ясно разделение: ние, т.е. колонията на СССР и „ония там на Запад”, т.е. свободните хора. Сега би трябвало да сме наясно – ние сме „ония”. Затова и твърдя, че нашето членство в ЕС и НАТО е 

чудо невиждано в нашата история

Но се питам: всички ли българи, които ползват правата си на европейски граждани и защитата на НАТО, обичат и приемат като свой дом Европейския съюз, като свой защитник НАТО? Нима няма такива, които мразят Европейския съюз, искат той да се разпадне, да не съществува? Нима няма такива, които всеки ден кълнат НАТО и в главите им още кънти „залпът на Аврора”? Дори някои наши държавници оставят впечатлението, че не са държавници на натовска държава, а каруцари на изостанала каруца, която не знае накъде да свърне. Нима няма и такива нашенци, които без да се замислят дори са готови в руския Евразийски съюз да ни набутат? За съжаление ги има. И не е само ненагледният образ Волен Сидеров.
На тези нашенски евронатомразци европейската демокрация им е дала свободата да пишат и говорят това, което мислят. Но е факт, че в нашето отечество наблюдаваме едно никому ненужно разделение. Едни нашенци са за Европа, а други – за Азия, т.е. за Русия. Едните искат повече Европа в България, а другите – повече Азия, т.е. Русия в България. Истина е, че по времето на Руската империя с нашата земя се е занимавал Азиатският департамент на руското външно министерство. По-късно, по съветско време, нашите комунисти за малко да направят България част от СССР. Сега има известен „напредък”. В руското МВнР страната ни попада в Четвърти европейски департамент. Но да оставим историята и политиката. Да помислим като обикновени разумни хора. Искаме ли да сме единни, обединени като нация? И какво ни пречи. 

Не сме кривогледи, но явно сме разногледи

 Как да преодолеем този си недъг? Има един единствен лек: държавата да удоволетвори интересите на всички ни. Но как? 
Ето една възможност: наричам я ЧЕСТНА ПРЕДПАЗНА МЯРКА. Примерно, защо допускаме привържениците на рускоазиатското развитие на България да пътуват целогодишно свободно в Европа, да живеят в Европа, да работят в Европа, да учат в Европа, бизнес в Европа да въртят, евродепутати да стават, че и да хулят Европа отгоре на това? Защо им е нужно на тях самите това живеене и ходене на лошо място, в тая „пуста опустяла Европа”? След като не одобряват европейските ценности, европейската политика, чиновниците в Брюксел, европейския начин на живот, след като постоянно вещаят разпадане на ЕС, какво дирят в Белгия, Франция, Германия , Италия, Люксембург, Нидерландия, Дания, Ирландия, Великобритания, Гърция, Португалия, Испания, Австрия, Финландия, Швеция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия, Румъния и Хърватия?
За тия нашенци, които плюят Европа и харесват само Русия, е поговорката: всяка жаба, да си знае гьола. Но ще кажете, а защо Великобритания излиза от Европейския съюз? Великобританска им работа! Ще видим колко „излиза”, но в НАТО остава. Дори македонците, за които споменах в началото и те мерак за НАТО и ЕС имат. Но за нашите евронатомразци сега е моментът да се изнесат от Европа, да сменят европейско-натовската българска среда с любимата за тях азиатско-руска. Това ще бъде честно и почтено, т.е. ЧЕСТНА ПРЕДПАЗНА МЯРКА: 

евронатомразците в Русия,

 а ние българите – у нас си, да си „страдаме и мъчим” по европейски и по натовски.
Защото не може да има двоен морал. Хем от една страна да ползваме благините на Европейския съюз, хем от друга да го хулим като пияни казаци. Нима думите не трябва да съответстват на делата? Затова намирам за напълно логично тези наши сънародници, които са срещу ЕС и НАТО, да бъдат така добри да не се ползват от безвизовия режим с Европа – нито за пътуване, нито за живеене, нито за работа, нито за учене. И в замяна да получат правото свободно да пътуват, живеят, работят, учат, бизнесуват, където им душа иска в „широка страна моя родная”, т.е. в Русия, тяхната истинска родина. Мразиш ЕС? Обичаш Евразийския съюз? Фен си на Волен Сидеров и компания? Тогава бъди така добър и иди в Русия. Защо трябва да се напъваш като бурлак на Волга да тътриш целокупният български народ, целокупна България, към Русия. Иди сам, живей там, работи, прави каквото ти душа иска. Честно и почтено ще е. И така всички ще бъдат доволни. Европа ще продължи да съществува и без нашите евронатомразци, а те от своя страна ще си я имат своята Русия – цялата при това.Така ние, българите европейци, ще си останем самотни с нашето българофилство в европейска България. И всички ще са доволни.
Вместо например да посрещат у нас руския президент Владимир Путин евронатомразците ще имат щастието да му се радват всекидневно там, в Русия. Да му се кефят „на живо” на „великите дела”. Ние пък, българите европейци, ще бъдем спокойни, че той няма да се дотътри у нас по никое време. Ще настъпи

 мир и национално съгласие

Впрочем навремето комунистите наши са имали голям мерак да дотътрят и Йосиф Висарионович Сталин в България. Дори в квартал Лозенец в София резиденция са започнали да му градят специално за случая. Но той да вземе неочаквано да хвърли топа и тъй България не видя на живо Сталин и Сталин не видя на живо България. А от ада няма как да я види. Каква е поуката от днешната путинка? Ясно каква: колко малко само понякога е нужно всички да са щастливи. Нужна е само една ЧЕСТНА ПРЕДПАЗНА МЯРКА.