Бекер сравнява инвестиците в Марс за оцеляване с напускането на разрушена болница, за да се оцелее в радиоактивна пустиня без кислород. „По-добре е да запазим планетата си, дори и да е ранена, отколкото да се изправим пред изгнание в гигантска барокамера на открито“, илюстрира той.
Астрофизикът Адам Бекер разкритикува идеята на Илон Мъск за колонизиране на Марс като рай за човечеството, като нарече червената планетата "жив ад".
Според него идеята на Мъск е „едно от най-глупавите неща, които някой би могъл да каже“, като твърди, че дори при катастрофални сценарии Земята би останала много по-обитаема.
В подкрепа на аргументите си, Бекер цитира три сценария: удар на астероид, сравним с този, който унищожи динозаврите, глобална ядрена война и неконтролируемо изменение на климата.
При всяко от тези екстремни обстоятелства, твърди Бекер, Земята все пак би била по-гостоприемна от Марс. Това е така, защото въпреки масивното разрушение, Земята би запазила важни елементи като дишаща атмосфера, подходяща гравитация, достъпна вода и естествена защита от вредна радиация, пише списание Rolling Stone, цитирано от frognews.bg.
На Марс животът би бил ограничен в херметически затворени куполи и всяка повреда в критични системи би довела до незабавна катастрофа. На Земята, обаче, дори след планетарна катастрофа, все още може да съществуват огнища на живот, способни на възстановяване и регенерация.
Илон Мъск е много откровен за тераформирането на Марс, включително детониране на ядрени бомби на полюсите, поставяне на гигантски огледала в космоса и изграждане на оранжерии с контролиран климат.
Дори ако целият CO₂ бъде освободен, атмосферното налягане ще бъде само 7% от земното, което не е достатъчно, за да се оцелее без херметически костюм. Ще има и огромни разходи за транспортиране на провизии, храна и вода на 55 милиона километра.
Бекер сравнява инвестиците в Марс за оцеляване с напускането на разрушена болница, за да се оцелее в радиоактивна пустиня без кислород.
„По-добре е да запазим планетата си, дори и да е ранена, отколкото да се изправим пред изгнание в гигантска барокамера на открито“, илюстрира той.
Милиардерът по-рано заяви, че SpaceX планира да изстреля около 5 безпилотни мисии Starship до Марс за 2 години.
Ако безпилотните мисии се приземят безопасно, пилотирани мисии ще бъдат изстреляни след 4 години.
Още от Наука
Учен: Времето не е вечно и един ден може да загуби смисъл
Може ли времето да изчезне? Ново изследване в областта на квантовата гравитация предполага, че времето не е фундаментална характеристика на Вселената. Според теорията то зависи от кривината на пространството и може постепенно да загуби значението си с разширяването на Космоса
INSAIT получи най-високото отличие на Европейския съвет за научни изследвания
За първи път българска научна институция е удостоена с такова отличие: "Постигнахме немислимото"
Световноизвестен учен започва работа у нас по европейска програма
Проф. Бернхард Хойплер ще се присъедини към Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет "Св. Климент Охридски", където ще разработва математически и алгоритмични инструменти за интернет и други мрежи