Ако когато бях в началото на 30-те си години някой ми беше казал, че до края на това десетилетие ще живея в плаваща къща, никога нямаше да му повярвам. Бях заклета лондончанка, родена, израснала и силно привързана към градския си начин на живот.

Бях взела 100% ипотека и си купих мъничък апартамент с балкон, където щях да организирам партита – и така да се противопоставям на гравитацията – всеки уикенд, пише Guardian.

В романтичния план скачах от една емоционална катастрофа в друга, влюбвах се в неподходящи хора, затварях си ушите за онези, които ми намекваха за биологичен часовник.

Имах мечтаната кариера в издателското дело и през повечето делнични вечери излизах от клуба „Гручо“ и се качвах в такси.

В началото на 2000-те, издателското дело се свеждаше до „работа в мрежа“ и прекарвах с приятели до късна нощ, често пъти придружена с тежко пиене, накая всички отиваха на караоке. На следващия ден ставах от леглото в 9 сутринта, качвах се на метрото и бях на бюрото си до 10, а шефът ми клатеше многозначително глава на алибито ми за „среща със закуска“. На следващата вечер щях да повторя всичко отново.

И тогава срещнах Джеймс. Всъщност пътищата ни се бяха пресекли няколко години по-рано, но общите ни приятели започнаха да ни подтикват един към друг около 2008 г., след като и двамата преживяхме раздяла.

Той притежаваше някаква задълбоченост в себе си, изглеждаше улегнал и щастлив на остров Тагс в Хамптън, югозападен Лондон, където живееше.

Бях чувала известно време преди това, че Джеймс живее на островна плаваща къща, място, където се събуждаш с лебеди, гъски и гребци - ексцентрична и прекрасна общност, нещо като плаващо село.

По онова време не се интересувах от лебеди, гребци или общност, но когато ме покани на обяд в дома му, си помислих, че е по-добре да отида и да видя за какво е цялата тази суматоха. Така преглътнах скъпото 40-минутно пътуване с такси, за да стигна до там.

В онзи юлски ден всичко блестеше на реката. Седяхме в градината, заобиколени от увивни рози, гледахме как лодките минават, а приятелски настроените съседи се отбиваха да ни поздравят. Дори плувахме в реката. В края на срещата не исках да се прибирам.