Пред паметника на Незнайния воин в София се състоя традиционният Богоявленски водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената светини.

Историческите корени на обреда водят към времето на цар Симеон I, когато за първи път е извършено освещаване на бойните знамена преди битката при Ахелой през 917 г. След демократичните промени традицията, прекъсната през годините, е възстановена през 1993 г.

Оттогава всяка година на Богоявление във всички гарнизони на страната най-висшият представител на Българската православна църква в съответната епархия отслужва молитва за здраве и успех, съчетана с освещаването на бойните знамена.

Със светена вода духовниците благославят и поръсват знамената на военните формирования – жест, който символизира духовната закрила и силата, вложена в тях. Ритуалът датира от дълбока древност, когато бойните знамена са възприемани не само като знак на воинската чест, но и като духовен пазител на бойците.

И днес церемонията остава силен символ на българската идентичност, единството и предаността към отечеството. Освещаването на бойните знамена на Богоявление има както военен, така и национален характер и е празник, който вдъхва гордост и почит към българската история и традиции. Именно цар Симеон Велики поставя началото на този обичай, с който се дава благословение за военната служба.

Тази година водосветът беше отслужен от българския патриарх Даниил. По традиция на церемонията присъстваха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на София Васил Терзиев, представители на политическите среди, духовници и множество граждани.

В словото си патриарх Даниил подчерта, че Господ иска хората да живеят с милосърдие и да се радват на общуването с Него. По думите му, когато това се случва, Бог е „нашият щит и нашето оръжие“. В края на словото си патриархът отправи благопожелание Бог да пази всички.