Вчера, 14 юни, президентът на Съединените американски щати Доналд Тръмп  проведе телефонен разговор с  Владимир Путин. По думите на американския лидер, те са говорили, наред с другото, за ситуацията в Близкия изток, както съобщихме.

"Президентът Путин ми се обади, за да ме поздрави много мило за рождения ден,   но – по-важното – за да говорим за Иран, страна, която той познава много добре. Разговаряхме дълго. За Русия/Украйна говорихме доста по-кратко, но това ще е тема за следващата седмица. В момента се подготвя планирана размяна на военнопленници – голям брой пленници ще бъдат незабавно разменени от двете страни," – написа държавният глава в социалната мрежа Truth Social.

Тръмп добави, че разговорът му с Путин е продължил около час.

"Той, както и аз, смята, че тази война в Израел и Иран трябва да приключи, а аз му обясних, че и неговата война трябва да приключи," – обобщи американският президент.

Подходът на Тръмп шокира съюзниците на Вашингтон, като породи съмнения за бъдещето на американската помощ за Киев и остави Европа да се бори да намери начин да запълни евентуалния дефицит в доставките, ако Тръмп реши да оттегли военната, финансовата и разузнавателната подкрепа на САЩ.

„И двамата лидери изразиха удовлетворение от личните си отношения“ по време на разговора, в който обсъдиха и ескалиращия конфликт между Иран и Израел, съобщи Кремъл.

Добави се, че президентите „комуникират по делови начин и търсят решения на наболелите въпроси от двустранния и международния дневен ред, независимо колко сложни са те“.

Зеленски призова САЩ да „променят тона“ в диалога си с Русия, като посочи, че той е „прекалено топъл“ и няма да помогне за края на военните действия.

„Всякакви сигнали за намаляване на помощта или за третиране на Украйна и Русия като равни са дълбоко несправедливи. Русия е агресорът. Те започнаха тази война. Те не искат да я прекратят“, написа украинският президент в X.

Украинският лидер също така предупреди за намаляването на помощта поради ескалиращия конфликт между Израел и Иран, в момент, когато европейската подкрепа е в застой без ангажимент от страна на САЩ.

Неотдавнашната ескалация предизвика тревога в Киев относно бъдещите доставки на военна помощ, като се опасяват, че Вашингтон може да пренасочи повече ресурси за укрепването на отбраната на своя близък съюзник Израел, който започна мащабна атака срещу Иран.

„Бихме искали помощта за Украйна да не намалее заради това“, добави той. „Миналата година това беше фактор, който забави помощта за Украйна.“

Нова размяна на пленници
По-рано Украйна и Русия разменяха затворници в четвъртата такава размяна тази седмица, част от мащабен план за връщане на 1000 ранени затворници от всяка страна и връщане на телата на загиналите войници.

Споразумението за затворниците беше единственият видим резултат от последните два кръга преговори в Истанбул.

Снимки, публикувани от Зеленски в Телеграм, показаха мъже на различна възраст, повечето с обръснати глави, облечени в камуфлажни дрехи и увити в украински знамена.

Някои бяха ранени, други слизаха от автобуси и прегръщаха тези, които ги посрещаха, или бяха забелязани да се обаждат по телефона, понякога скривайки лицата си или усмихнати.

Министерството на отбраната на Москва публикува свое видео, на което се виждат мъже в униформи, които държат руски знамена, аплодират и скандират „Слава на Русия“ и „Ура“, а някои вдигат юмруци във въздуха.

Като част от споразуменията от Истанбул Киев също обяви, че е приел още 1200 неидентифицирани тела от Русия.

Киев сподели, че Москва е казала, че те са на „украински граждани, включително военни“. Украйна не съобщи дали е върнала тела на Русия.

Русия отхвърли призивите да спре тригодишната си офанзива. Тя поиска Украйна да отстъпи територия и да се откаже от военната подкрепа на Запада, ако иска мир.

Откакто Русия изпрати войски в Украйна през февруари 2022 г., настъплението принуди милиони хора да напуснат домовете си, тъй като градове и села в източна Украйна бяха разрушени от тежки бомбардировки.

Междувременно Русия засили настъплението си по фронтовата линия, особено в североизточната украинска област Суми, където се стреми да създаде „буферна зона“.

По този начин Москва се опитва да защити граничната си област Курск, която преди беше частично окупирана от Украйна.

Зеленски заяви, че настъплението на Русия към Суми е спряно и че силите на Киев са успели да си върнат едно село.

Той отрече и по-ранните твърдения на Москва, че нейни войски са навлезли в региона Днепропетровск.