"Екстракт" – само важните новини от руския опозиционен журналист Александър Невзоров

Забравих микрофона. Благодаря. Добър вечер, добър вечер, уважаеми. Това е "Екстракт".

Но вие вече сами всичко знаете и разбирате. Разбирате, че всички надежди за примирие или поне за антракт във войната в Украйна са погребани.

При това Путин използва самия Тръмп като лопата. Путин устройва публична и нагла екзекуция, подиграва се на вашингтонския старец и показва явна способност да прокара себе си и своята мания.

Илюзии няма и не трябва да има, защото съществува най-важният индикатор за намеренията на всеки диктатор, водещ война – всеки побъркан властелин. Този индикатор са репресиите. Това е най-добрата лакмусова хартия за измерване на прогресиращата болест.

И виждаме, че Путин не само не спира репресиите – той ги засилва. Увеличава присъдите до космически размери. Също като наркоман, който трябва да увеличава дозата, за да го "удари".

Всички врагове на неговата мания, всички, които се осмеляват да се приближат до болестта му с бялата престилка – той ги мачка с необикновена сила и злоба.

И междувременно Тръмп отново разговаря с кремълския пациент. А Путин решава да го поздрави за рождения ден. За жалост, Тръмп си е бил у дома – и, уви, май вече се ориентира дори по-зле от Байдън.

Не разбира, че всеки контакт с Кремъл и уверенията, че "имали прекрасен и продуктивен разговор", измиват от него последните остатъци от грим и величие.

Онзи, който искаше да влезе в историята като велик президент на САЩ, засега може да претендира само за ролята на голям комик – макар и по-малък от, да речем, Чарлз Спенсър Чаплин.

Уви, виждаме Тръмп, който в началото изглеждаше като Зевс, но се оказа Зевс от провинциална самодейност – с мълнии от картон.

Всичко това изглежда нелепо. Тръмп може да бъде оправдан само ако тези негови разговори с побъркания руски фюрер са част от хитър план – да се определят точни координати на бункерите на Путин, за да ги посети някоя голяма и продуктивна ракета.

Но дори ако това е хитър план, Тръмп е прекалил. Дори ако финалът е сбъдването на най-съкровената мечта на цивилизования свят, комичността на всичките му предварителни действия го превръща в образ на клоун и неудачник – който не успява нито да уплаши, нито да разсмее публиката, и се върти безцелно на политическата арена. Жалко. А тъкмо бях започнал да му симпатизирам.

Отбелязваме все пак, че протестите срещу Тръмп, насрочени за днес, не се превърнаха в масови. Не видяхме море от възмутени и разгневени хора – поне по материалите от САЩ, с които разполагаме.

Честно казано, не сме особено впечатлени. Вероятно този мирен, обикновен протестен формат в световен мащаб е девалвиран. Той губи популярност. Хората ще излязат на улицата само ако има обещание за решителни действия – с реална воля и смяна на властта.

И ако методите са обявени като решителни и свободни от законопослушност.

А Путин? Путин се радва и на това. Защото дори тази срамна за Русия война между Израел и Иран му харесва. Той разбира, че може да се скрие в сянката на голяма близкоизточна катастрофа и да си върши тихо маниакалните работи.

Виждаме как Израел разкъсва Иран, а Иран отговаря изключително твърдо и, да кажем, умело се съпротивлява.

Еврейските бомби буквално разпокъсаха тъмния уют на Иран. Градове горят, и може би – по твърдения на израелските политици – горят и ирански ядрени самоделки.

Но това не е важното. По-късно ще се разбере какво всъщност е унищожено, какво гори реално и какво е просто политическа фантазия – миражи, които непрестанно възникват в главите на политиците.

Да отбележим, че още първите израелски бомби направиха дупки... и в кремълските кули.

Пострада ботоксът. Изкриви се от болка самият БРИКС – този "личен мини-НАТО", който Путин толкова дълго лелееше, макар и уж като икономически съюз.

Стана ясно, че нито едно приятелство с Москва, нито съюз с нея – дори и след първата бомбардировка – не защитава от нищо.

Съвсем наскоро Русия и Иран подписаха вечен договор за братство, скрепиха тази си политическа любов и го нарекоха...

(Следва продължени

Иран и Русия подписаха договор за братство до гроб, наричайки го всеобхватно политическо партньорство, в което си обещаха да се помагат и защитават взаимно. Този военно-политически коитус между двата мракобесни режима бе страстен и ритмичен, докато една рокова нощ Израел не започна войната срещу Иран.

Трябва да признаем, че Иран в продължение на години захранваше черното си сърце – с шахади, снаряди и орки в Украйна. Иранските хакери разбиваха европейски сайтове и мрежи, а всякакви терористи, носещи каски, изпълняваха деликатни поръчки за Кремъл – взриваха, горяха и режеха.

Но щом израелските бомби удариха, руснаците пак оставиха иранците на произвола – дори без извинение. Всички договори, всички БРИКС – към които наскоро Иран тържествено се присъедини – се оказаха само бутафория.

Максимумът, на който Русия се показа способна, бяха две внимателно формулирани декларации. Мария Захарова с хунцхугела си изобрази короната, но не посмя да се разгневи срещу Израел. Медведев се издъни гръмогласно, после драматично запази мълчание. А Путин… хитро и драматично мълча.

Идеята за анти-западно братство на всички тези отстъпили, кръвопийци – ерозира. Ясно се видя, че Русия, която би трябвало да се включи решително в този конфликт, всъщност гълта всичко в мълчание.

Но руският отпечатък тук е голям и жлебен. И в Кремъл, и в Генщаба, и в ФСБ, и в Думата има слой „шизофреници“, които търчаха по коридорите, призоваваха Русия да се намеси военно на страната на Иран.

Кремъл се чувства неудобно. Очевидно улеснява Иран с обещания за покровителство – и затова Иран сега се държи нахално, дръзко, прекрачва граници. Депутатска уста, пращана в Иран – генерално се обсъждаше. Но щом видяха ясната сила и точност на израелските ракети – всички, които имаха желание, се изпокриха.

Всички тези неприятности, беди и кошмари в Иран са тясно свързани с Русия. Изграждането на тоталното мракобесие в Иран бе голяма победа на СССР. Персите вървяха уверено към цивилизация – можеха да станат процъфтяваща и ярка част от света (имат баснословни богатства!). Истинският Иран не е мракобесен – не са араби, те са перси, държавният им език е фарси.

Като Амархаям и Хафис – чаровни перси – така и Иран… този Иран. Но – парадоксално – Русия, уж техен „приятел“, донесе в пломбирани вагони фанатика аятолах Хомейни. Не трябва да забравяме – в Иран има  седемнадесет процента от световните газови запаси и десет процента от нефтените резерви – колосални цифри.

И все пак – случилото се е станало. Иран сега готви хексафторид на урана – точно по руска школа. Руснаците им обещаха покрив – а Иран се възползва от това, отиде на ядрена траектория.

Израел отговори с пълна мощ. Израел уля изненада, Русия пак остави Иран на самотек – без дори да обясни гнева си. Всички тези договори, всички BRIKS проекти – само пустословие.

И накрая: Русия, въпреки че някои във властта и фантазираха за голяма роля, всъщност… изяде всичко. Потъна в собствената си мълчалива бездействие.**