Напрежението между САЩ и съюзниците им в НАТО достига нова критична точка, след като президентът Доналд Тръмп заплаши, че Вашингтон може да обмисли напускане на алианса на фона на войната с Иран, съобщава Reuters.

В центъра на кризата стои отказът на част от страните членки да се включат активно в усилията за отваряне на Ормузкия проток – ключов енергиен коридор, през който преминава близо една пета от световния петрол. След като Иран блокира протока, цените на газа и петрола рязко се повишиха, а напрежението в глобалната икономика се изостри.

В този контекст генералният секретар на НАТО Марк Рюте се среща с Тръмп в Белия дом в опит да успокои нарастващото напрежение. Срещата се провежда при закрити врата, но според информацията на Reuters основен акцент ще бъде именно бъдещето на алианса и ролята му в кризата с Иран.

Ситуацията се усложнява допълнително от постигнатото в последния момент двуседмично примирие между САЩ и Иран, което включва и план за отваряне на Ормузкия проток. Сделката беше договорена след остра ескалация, при която Тръмп заплаши с удари по иранската инфраструктура, заявявайки, че „цяла цивилизация може да загине“.

Въпреки това, детайлите около отварянето на протока остават неясни и ще бъдат ключова тема в разговорите между Вашингтон и НАТО.

От Белия дом не изключват възможността САЩ да преразгледат участието си в алианса. Говорителят Каролайн Левит заяви, че това е тема, която президентът ще обсъди директно с Рюте.

Паралелно с това държавният секретар Марко Рубио проведе отделна среща с генералния секретар на НАТО, на която са обсъдени войната с Иран, усилията за прекратяване на конфликта в Украйна и разпределението на военната тежест между съюзниците.

Въпреки реториката на Тръмп, американското законодателство от 2023 г. ограничава възможността президентът еднолично да изведе страната от НАТО без одобрение от Конгреса.

НАТО, създаден през 1949 г. като отговор на съветската заплаха, остава основен стълб на западната сигурност. Основният принцип на алианса – че атака срещу един е атака срещу всички – е бил активиран само веднъж, след атентатите от 11 септември 2001 г. в подкрепа на САЩ.

Въпреки това Тръмп многократно критикува съюзниците за недостатъчни военни разходи и липса на ангажираност. Според него защитата на стратегически маршрути като Ормузкия проток не трябва да бъде изцяло отговорност на САЩ.

Допълнително напрежение възникна, след като страни като Испания и Франция ограничиха използването на своето въздушно пространство и военна инфраструктура за операции, свързани с конфликта в Иран. Въпреки това те подкрепят идеята за международна коалиция за отваряне на протока след края на военните действия.

Британският премиер Кийр Стармър също се включва активно, като пътува към региона с цел подкрепа на примирието и участие в разработването на план за сигурност в Персийския залив.

Според анализатори, ако срещата между Тръмп и Рюте не доведе до деескалация, това може да отвори нова фаза на напрежение между САЩ и Европа. Републиканският сенатор Мич Макконъл вече призова президента да бъде „ясен и последователен“, напомняйки, че съюзниците са подкрепили САЩ след 11 септември.

Нараства и по-широкото притеснение, че конфликтът с Иран и реакцията на НАТО могат да пренаредят баланса на силите в глобален план – както в Близкия изток, така и в Европа.

Според Reuters именно този сблъсък на интереси – между националната стратегия на САЩ и колективната отговорност на НАТО – ще определи бъдещето на алианса в идните месеци.