Дали твърде много преговарящи провалят преговорите? Изглежда, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е изпратил всичките си хора на дипломатическия фронт, за да се опита да изтръгне „мирно“ споразумение от Русия и Украйна.

През последните няколко дни ролята, която в тези преговори играе министърът на армията на САЩ Даниел Дрискол, все повече интригува медиите. „Защо министър на армията, без дипломатическо обучение, беше изпратен в Киев, за да защитава американския план?“, попита „Ню Йорк Таймс“ на 26 ноември. Той не е единственият новодошъл в голямата суматоха на мирните преговори.

Джаред Къшнър, зетят на Тръмп, също беше забелязан в Женева на 23 ноември, по време на дискусии между американци, европейци и украинци, разкри "Файненшъл таймс" на 27 ноември.

Но новите лица не са заменили старите. Стивън Уиткоф, специалният пратеник на Доналд Тръмп, изглежда продължава да играе водеща роля и се очаква да се срещне с руския президент Владимир Путин „следващата седмица“, посочи Тръмп. Междувременно държавният секретар на САЩ Марко Рубио продължава да изразява мнението си, стремейки се да вземе предвид повече украинските искания. Именно той намекна, също в Женева, че първоначалният мирен план, предложен от Стив Уиткоф, не е „окончателен“. Той обаче не беше отхвърлен от Доналд Тръмп.

Трудно е да се осмисли всичко това. Впечатлението за американска какофония е още по-силно, защото от руска страна всичко сякаш минава през Кирил Дмитриев, ръководителят на руския суверенен фонд и вездесъщия емисар на Владимир Путин. Изправена пред този единен руски фронт, „американската администрация наистина създава впечатление за аматьорство, където всеки действа самостоятелно, без координация с другите“, отбелязва Рене Линдщет, специалист по американска политика в университета в Бирмингам.

Дори в американската политическа класа някои гласове отдясно губят своя тръмпизъм.

„Републикански сенатори като Мич Макконъл критикуват тази дипломатическа „бъркотия“, като по този начин подхранват медийните наративи за сътресения в президентския лагер“, отбелязва Индерджийт Пармар, специалист по международни отношения и северноамериканска външна политика в университета „Сити Сейнт Джордж“ в Лондон. И все пак, според експерти, интервюирани от "Франс 24", в този хаос може би има логика.

„Това е доста традиционен метод на Доналд Тръмп да оставя своите „звезди“ да тестват подхода си независимо“, обобщава Индерджит Пармар. „Той чака и след това вижда кой ще се върне с най-добри резултати“, потвърждава Рене Линдщет.

Американската армия от преговарящи напредва по този начин на три различни фронта. „Първо, това е Женевската инициатива, по-фокусирана върху Украйна под егидата на Марко Рубио, след това военните преговори в Абу Даби между руснаците и американците, представлявани от Даниел Дрискол. И накрая, предстоящата среща в Москва между Владимир Путин и Стив Уиткоф представлява третия път“, обобщава Индерджит Пармар.  Не всички са равнопоставени. „Марко Рубио, начело на американската дипломация, естествено би трябвало да координира усилията като диригент. Но това не е така и изглежда е бил хванат неподготвен от инициативите на Стив Уиткоф и Даниел Дрискол“, подчертава Скот Лукас, специалист по международни отношения и американска външна политика в Университета в Бирмингам.

Държавният секретар имаше своя момент в светлината на прожекторите. „През лятото той беше част от това, което бихте могли да наречете „възрастните в стаята“ с Кийт Келог (специалният пратеник на САЩ за Русия и Украйна, бел. ред.). Те успяха да потвърдят военната подкрепа за Украйна“, обяснява Скот Лукас. Но Марко Рубио пострада „от отпадането на Кийт Келог, който ще напусне поста си през януари 2026 г.“, обяснява този специалист.

Освен това, линията Рубио, която позволява на Украйна да се защитава по-добре благодарение на американската подкрепа, противоречи на целта на Доналд Тръмп за подписване на мирно споразумение възможно най-бързо. Американският президент дори беше посочил, че иска боевете да приключат до Деня на благодарността – 27 ноември – преди да се откаже от тази цел. Президентският лагер „не е прокремълски по идеология, но за тези американски чиновници бързото прекратяване на военните действия е „печеливш“ резултат за възобновяване на икономическите отношения с Москва и ако това изисква отстъпване на украински територии на Русия, нека бъде така“, обобщава Скот Лукас.

Така че изглежда, че Стив Уиткоф, човекът зад силно противоречивия проруски мирен план, е този, който се е издигнал на върха. Разкритията за неговия стил на преговори с руснаците обаче нанесоха удар на усилията на този бивш предприемач в областта на недвижимите имоти без дипломатически опит. На 25 ноември "Блумбърг" разкри съдържанието на разговорите, проведени през октомври между Стив Уиткоф и близък съветник на Владимир Путин, в които американският пратеник изглежда предлага съвет на събеседника си как да преговаря по-добре с Доналд Тръмп.

„Това е политически вредно за Доналд Тръмп, защото той вече има проблеми в собствената си партия. Идеята, че Белият дом играе в ръцете на Москва, няма да се хареса на републиканците, които остават враждебно настроени към Русия“, подчертава Рене Линдщет.

Оттук и внезапната поява на Даниел Дрискол и Джаред Кушнер. Те представляват глътка свеж въздух. Но не са от същата кръвна група. Даниел Дрискол представлява клона на Джей Ди Ванс в мирните усилия в Украйна. Бившият военен е бил съученик на американския вицепрезидент в Йейл.

„Всъщност, влизането на Даниел Дрискол на сцената бележи завръщането на Джей Ди Ванс към украинския въпрос“, твърди Рене Линдщет. Това не е непременно добра новина за Киев, защото „Джей Ди Ванс е известен с враждебната си позиция срещу подкрепата на Украйна“, отбелязва Рене Линдщет.

Според експерта „това е много умно от страна на вицепрезидента, защото той поставя един от своите хора в центъра на преговорите, което му позволява да бъде информиран, без да се излага твърде открито, ако процесът се провали“. Доналд Тръмп, от своя страна, сега разчита на Джаред Къшнър. Неговото пристигане „илюстрира политиката на американския президент „приятелите и семейството на първо място“, посочва Рене Линдщет. Съпругът на Иванка Тръмп вече беше попаднал в заглавията на вестниците по време на преговорите в Близкия изток .

„Винаги привличаме Джаред, когато трябва да финализираме преговорите“, заяви американският президент пред израелския парламент през октомври, припомня "Файненшъл таймс".  

Тръмп вижда зет си „донякъде като свой наследник в изкуството на договарянето на сделки“, посочва Рене Линдщет. Джаред Къшнър също участва в тези преговори, „защото има бизнес интереси в Русия “, отбелязват експертите.

„Дискретното му завръщане на преден план в дипломатическата сцена засилва хаоса около тези преговори, като подхранва критиките към начина, по който американската администрация игнорира официалните дипломатически канали и рисковете от конфликт на интереси“, оплаква се Индерджит Пармар.  | БГНЕС