26% от решилите да гласуват все още се колебаят кой да подкрепят.
6+2 формации се очертават да са с парламентарно представителство в 48-ото народно събрание. ГЕРБ-СДС увеличава дистанцията си пред “Продължаваме промяната”, а “Възраждане” регистрира ръст. 26% от решилите да гласуват все още се колебаят кой да подкрепят.
Това показват данните от национално представително проучване на нагласите на избирателите на Изследователския център “Тренд”, направено по поръчка на “24 часа”. На прага на предсрочните парламентарни избори дистанцията между първите две партии се увеличава. ГЕРБ-СДС утвърждава първата си позиция с 25,7% от гласуващите, докато при “Продължаваме промяната” ерозията в обществената подкрепа не спира в рамките на предизборната кампания, достигайки 16,4% в седмицата преди изборите.
При “Възраждане” се регистрира силен финален спринт, като партията на Костадин Костадинов достига до 13,9% от гласуващите. ДПС стои стабилно на позиция от 11,9% от гласуващите, но движението има потенциал да повиши относителната си тежест заради вота от чужбина. 8,7% от гласуващите декларират, че ще гласуват на предстоящите избори за БСП, а 7,6% за “Демократична България”. “Има такъв народ” и “Български възход” са близо до парламентарната бариера, но все пак остават над нея с резултат съответно 4,4% и 4,2% от гласуващите. Под прага за парламентарно представителство остават “Изправи се, България” (2%) и ВМРО-БНД (1,1%).
Сред тези, които декларират, че ще гласуват на предстоящите избори, 72% заявяват, че твърдо са решили за кого ще дадат своя глас, докато над една четвърт все още се колебаят, показват данните от проучването на Изследователския център “Тренд”.
Обем на извадката: 1001 ефективни интервюта с респонденти на възраст 18+ г. Представителност: За пълнолетното население на страната. Метод на регистрация: Пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“. Период на провеждане: 21-27 септември 2022 г. Максимално допустима стохастична грешка: ± 3.1% /БГНЕС
Фактор
Това показват данните от национално представително проучване на нагласите на избирателите на Изследователския център “Тренд”, направено по поръчка на “24 часа”. На прага на предсрочните парламентарни избори дистанцията между първите две партии се увеличава. ГЕРБ-СДС утвърждава първата си позиция с 25,7% от гласуващите, докато при “Продължаваме промяната” ерозията в обществената подкрепа не спира в рамките на предизборната кампания, достигайки 16,4% в седмицата преди изборите.
При “Възраждане” се регистрира силен финален спринт, като партията на Костадин Костадинов достига до 13,9% от гласуващите. ДПС стои стабилно на позиция от 11,9% от гласуващите, но движението има потенциал да повиши относителната си тежест заради вота от чужбина. 8,7% от гласуващите декларират, че ще гласуват на предстоящите избори за БСП, а 7,6% за “Демократична България”. “Има такъв народ” и “Български възход” са близо до парламентарната бариера, но все пак остават над нея с резултат съответно 4,4% и 4,2% от гласуващите. Под прага за парламентарно представителство остават “Изправи се, България” (2%) и ВМРО-БНД (1,1%).
Сред тези, които декларират, че ще гласуват на предстоящите избори, 72% заявяват, че твърдо са решили за кого ще дадат своя глас, докато над една четвърт все още се колебаят, показват данните от проучването на Изследователския център “Тренд”.
Обем на извадката: 1001 ефективни интервюта с респонденти на възраст 18+ г. Представителност: За пълнолетното население на страната. Метод на регистрация: Пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“. Период на провеждане: 21-27 септември 2022 г. Максимално допустима стохастична грешка: ± 3.1% /БГНЕС
Още от България
Първи батальон на "Азов" ни поздрави с Деня на независимостта!
"Останете верни на своето единение, в него е заложена неимоверна сила. Слава на България! Слава на Украйна!”, казва боецът Франк
Посланикът ни в ОАЕ кацна в България, привикан заради полетите на Пеевски
По рано Иван Йорданов отрече твърденията на властта, че семейството му има връзка с полетите на лидера на ДПС
Посланичката на Португалия у нас вероятно е починала от инфаркт
Дипломатката бе юрист, дипломирала се е в Лисабонския университет.