Дистанцията между първите две партии се скъсява, като през ноември разликата между ГЕРБ и БСП е малко над 1% в полза на основната управляваща партия. Лек спад в оптимистичните нагласи и ръст в негативните оценки за работата на основните институции. Българите подкрепят акциите на прокуратурата, но не вярват, че ще завършат с ефективни присъди. Това са част от изводите, направени въз основа данните от последното национално представително изследване на агенция "Тренд", проведено между 6 и 12 ноември, сред 1004 души.

Скандалите около "Обединени патриоти" в последния месец оказват влияние върху електоралните стойности на коалицията, като подкрепата за коалицията се свива от 5,5% през октомври до 4,2% през ноември. Отливът от гласове за партиите от управляващата коалиция обаче не увеличава подкрепата за опозиционните сили, расте делът на деклариращите, че няма да гласуват.

ДПС държи устойчивите 6,5 на сто.

Преди около седмица в свое изследване агенция "Афис" стигна още по-далече като представи прогноза, според която БСП измества с по-малко от един процент ГЕРБ от водещата позиция. Сближаване на процентите на двете партии, отчетоха и от другите социологически агенции в последните си проучвания. Като тенденцията е към свиване на процентите за управляващата партия, докато БСП не мърда от границата от около 20 на сто.

Оптимистите и песимистите са с почти равни дялове, като все още оптимистите остават малко повече (46%) за сметка на песимистите (42%).

В оценката за работата на парламента и правителство се регистрира спад на одобрението. Една пета от всички запитани оценяват положително парламента, 71% са на обратното мнение. 28% от анкетираните харесват правителството, 62%, които дават отрицателна оценка. В отношението към дейността на президента няма съществена промяна  - малко над една четвърт (26%) не го харесват срещу 59 на сто, които го одобряват.

В контекста на засилената активност на българската прокуратура в последните месеци от "Тренд" са тествали и оценката за работата на основните силови институции. Отрицателните оценки превишават повече от два пъти положителните при всяка от институциите, свързана с правоприлагане и правораздаване. С най-ниско доверие се ползва Висшият съдебен съвет (13%), но и дейността му е най-непозната за интервюираните. Министерството на правосъдието събира само 15% одобрение. Няколко процентни пункта по-висока оценка респондентите дават на работата на Съда (20%), Прокуратурата (21%) и Министерството на вътрешните работи (26%).

 Основният проблем в съдебната система е корупцията, смятат интервюираните. Липсата на независимост и политическото влияние се нарежда на второ място с 9% следвано от бавната работа на съдебната система (7%) и неадекватното законодателство (5%).

Институцията, от която гражданите очакват действия за подобрение на съдебната система като цяло, е Министерството на правосъдието (38%), следват съдиите (31%), главният прокурор (28%), Висшият съдебен съвет (26%), прокурорите (24%), Народното събрание (23%) и правителството (20%).

Три четвърти от българите смятат, че политиците оказват натиск върху работата на съдебната система и само 8% не споделят това мнение.

На приблизително три равни части са разделени в мнението си интервюираните затова дали трябва да се увеличат или да се намалят правомощията на прокуратурата. 31% смятат, че трябва да се увеличат, за да се подобрят резултатите. 35% са на мнение, че не трябва да се увеличават, защото и сега са достатъчни. Над една трета са без менние.

Не предизвиква изненада сериозната подкрепа за последните акции на прокуратурата срещу български бизнесмени. 81 на сто от всички запитани ги подкрепят, като сред тях малко над половината (51%) напълно ги подкрепят. Само една десета са скептиците към действията на прокуратурата. Приблизително същият процент (83%) са на мнение, че прокуратурата трябва да продължи с такъв тип акции.

Скептицизмът към крайните резултати под формата на ефективни присъди е огромен. 60% смятат, че няма да има ефективни присъди, докато само 16% смятат, че ще има.

В контекста на убийството на журналистката Виктория Маринова се повдигна и въпросът дали при самопризнание обвиняемият трябва да получава по-лека присъда, като тук 62% смятат, че това не е справедливо, докато 17% са на обратното мнение.

Близо три четвърти от всички запитани са на мнение, че българските депутатите не трябват да се ползват с имунитет.