27 % от младите хора в България са готови да емигрират в чужбина. 43 на сто предпочитат да останат в населеното място, в което живеят в момента. Това показва годишният доклад за младежта за 2019 г., който беше одобрен в сряда от Народното събрание.

Младите хора на възраст 15-29 години в страната са 1 042 915 души. Тази група е значително по-малка в сравнение с останалите възрастови групи – трайна тенденция, която се дължи на ниската раждаемост, посочва "Сега".

Учениците са 581 300, от които 86 100 – в селата. През учебната 2017/2018 г. 16 300 ученици са напуснали образователната система, от които 7500 (46.1%) са заминали за чужбина, 6500 (39.6%) са изоставили училището по семейни причини, а цели 8.8% – поради нежелание да учат. По данни на НСИ от последното национално преброяване през 2011 г. 81 000 души у нас никога не са ходили на училище.

През 2019 г. 9167 малолетни и непълнолетни са водени на отчет в детските педагогически стаи заради противообществени прояви и престъпления.

В доклада се съдържа и обширно представително проучване, проведено от институциите сред младежите на възраст 15-29 години. Изследването показва, че 68% от тях живеят с родителите, 23% – с приятел/ка или съпруг/а, а едва 4% - сами. 79 на сто декларират, че получават материална помощ от родителите си, като с напредването на възрастта делът им пада до 58 на сто при тези между 25 и 29 години. 71% не са женени/омъжени, 14% имат брак, също толкова са в постоянно съжителство с партньор. Само 19% са тези, които имат собствени деца.

Едва 34 на сто посочват, че средствата, с които разполагат, са напълно достатъчни за пълноценно хранене, 39 на сто – по-скоро достатъчни, а 19 на сто – по-скоро недостатъчни или изцяло не им стигат. Подобни са дяловете и по отношение на закупуването на дрехи, обувки и лекарства.

63 процента от работещите млади хора посочват, че са доволни от работата си. Едва 33 процента от младежите работят по специалността си.

За огромното мнозинство (86%) от младежите излизането с приятели е най-честият начин за прекарване на свободното време. На второ и трето място идват слушането на музика и гледането на телевизия. 52% от младежите на 15-19 години уплътняват времето си чрез телефон или компютър, докато с нарастването на възрастта този дял намалява до по-малко от една трета.

Повечето (68%) не четат книга в момента. Сериозна е разликата по този индикатор при различните полове – 41 на сто от момичетата четат при едва 20 на сто от момчетата. Само 18% четат над 6 книги на година. 41% твърдят, че не четат въобще. „В сравнение с младите хора в останалите държави в Европейския съюз, българските младежи са в дъното на класациите по четене на книги”, констатира се в доклада. Като фактори за това положение се изброени липсата на възпитание от страна на родителите по отношение на четенето, промяната в културната среда заради навлизането на интернет, социалните мрежи, както и все по-забързаното ежедневие.

75 на сто са напълно или по-скоро удовлетворени от живота си. Всеки пети е по-скоро неудовлетворен или изцяло неудовлетворен. Най-голям дял (23%) заявяват, че се нуждаят от месечна заплата от 1500-2000 лв., за да живеят добре.

Половината от младите – 51 на сто, не познават гражданските си права, а трудовите – 46 на сто.