Три причини Русия да печели от войната в Близкия Изток

Антон Антонов

Позицията на Москва от началото на войната в Близкия изток е, че американците са виновни за терористичните атаки, извършени от Хамас , и за напрежението в Близкия изток. Русия, от друга страна, желае мир и прави всичко възможно, за да сложи край на войната на Израел с терористичната групировка, управляваща Газа, твърди Кремъл.

Реалността обаче е различна, коментира руският експерт по Близкия изток Руслан Сюлейманов пред ДВ. За него е ясно, че Москва печели от този конфликт между Израел и Хамас, който продължава почти месец, и има интерес той да се проточи още дълго време. Освен това колкото по-голяма еопасността от разразяването на сериозен пожар, толкова повече това би могло да допадне на Кремъл, тъй като би уязвило реалния руски противник - САЩ.

За американците конфликтите представлява истинско предизвикателство, "един вид тест" на цялата система, която те са изграждали в продължение на много години в региона, опитвайки се да балансират между Израел и арабските държави. „Русия, заедно с Китай, сега потрива ръце и наблюдава цялата ситуация с удоволствие“, казва още Сюлейманов.

Освен това Кремъл е доволен, че "Америка и другите западни държави обръщат внимание на Близкия изток, а не вече на Украйна. Независимо от изявленията на Вашингтон, че може да води едновременно война на два фронта".

Руският политолог Константин Пахалюк, който наскоро емигрира в Израел, също смята, че Москва е доволна, че светът не говори за Украйна, а за Израел. Анализаторът обаче не може да разбере тази радост, тъй като става въпрос за две съвършено различни войни.

Да, ама, Не! Днешният воюващ агресор Русия в Украйна има двупланов интерес от новата война в Израел, Палестина, Йемен и Червено море. Единият е военно стратегическа, а другият - пазарно-енергиен.

Защо смятаме, че е така?

Последните пет и повече години путинова Русия, започна марш към възвръщане на територии /бивши републики/, които бяха част от някогашният СССР. Едната посока беше на изток и югоизток. А след това  дойде ред и на Украйна. И кремълски военни части нахлуха в една суверенна европейска държава, запътила се към ЕС, даже и към НАТО. Или с други думи - зад нацисткото поведение на последният кремълски лидер, прозираха и други интереси. А именно - реставриране на териториалните и политически амбиции, на Владимир Путин, както и други, но от икономически характер. Защото Русия - довчерашната „бензиностанция“ на цяла Европа, вече трябваше да се съобразява с един ЕС, който реши да търси други пътища и източници на енергия. И всичко това по време на една предизвикана от Кремъл война, при която ЕС и почти целият свят се консолидираха срещу Агресора.

След като ЕС, ООН, НАТО и много други държави все повече поставяха в изолация кремълска Русия, а Украйна упорито се бори за пълната си свобода, явно в Кремъл изникна казусът „ Как да намалим конфронтацията и отклоним вниманието, върху нас?“ 

И дойде терористичният акт в Израел, последван от войната в ГАЗА, както и агресията на йеменските хути срещу световния морски търговски път в Червено море! Някак си „изненадващо“ хутите“ от Газа, взривиха един народен празник в Израел.

Всичко това случайни времеви съвпадения ли са, или е нещо друго…

Отвличането и завземането на търговски кораби с екипажите естествено предизвика ответна защитна реакция на засегнатите държави. Нека не забравяме, че Близкият Изток е едно планетарните огнища на нефтени запаси. Както и че воюващата Русия също е един от големите играчи или част от нефтеният свят, както и енергиен конкурент.

Има поне три причини Русия да печели от войната в Близкият Изток:

Първата - защото отклонява вниманието от себе си. 

Втората - защото част от въоръженията и войските, които утре могат да застанат срещу нея, сега са отклонени в Червено море.

Третата - защото арабските производители на нефт, ангажирани във войната край тях, ще намалят конкуренцията в интерес на днешните нефтени кремълски магнати. А руският петрол ще плава комфортно в Червено море, за разлика от корабите, на останалият свят.

И за това нека всички ние от Източна Европа излезем от ролята си на изчакващи „наблюдатели“ и станем истински евроатлантици. Защото Световният океан принадлежи на всички морски държаво, включително и на тези от ЕС, което ни задължава да се справяме с всяка криза, която може да доведе до Трета Световна Война!