Иван Николов специално за БГНЕС

Ето че картите най-после са свалени и открито можем да говорим за проблемите. 

Това стана възможно след като на 16 септември 2020 г. Министерството на външните работи на България излезе с „Разяснителен меморандум“ относно отношенията на Р България и РС Македония в контекста на разширяването на ЕС и на процеса на асоцииране, и стабилизиране.

Уплахата и тревогата, която възбуди духовете в Скопие след появата на този документ, разголи същността на проблема и той стана ясно разпознаваем. От една страна, са думите – инструмент за фалшиво самочувствие, куха риторика и патологичен фанатизъм, а от другата са аргументите, фактите и логиката на историята. Нашите съседи и братя все още не са готови да се разделят с илюзиите за себе си. Да се разделят с илюзията, по-скоро с лъжата, че Братя Миладинови, Пърличев, Джинот… имат нещо общо с Лазар Колишевски, Лазар Мойсов, Киро Глигоров и цялата гвардия възпитаници на УДБА в Македония. Тази илюзия, тази дълго втълпявана заблуда сега е подложена на прогресираща ерозия. И ако до подписването на Договора за добросъседство и сътрудничество на 1 август 2017 г. , а и след това, Заев все още се надяваше, че матрицата за миналото ще остане непокътната в Македония, „Разяснителният меморандум…“ разсея тези му заблуди.
Абсурдно е над личността на Гоце Делчев да се безчинства с фарисейските формули, сътворени от една интелектуална върхушка, отдавна загърбила критериите на етиката, морала и научната истина.

И не само Гоце Делчев. Невъзможно е с късна дата да „свещенодействаш“ над паметта на всичките великани на Възраждането и революционните борби, за да им преливаш чужда кръв и да превръщаш в духовен дунапрен техните свети помисли, мечти и идеали.

Тази практика, тази държавническа извратеност все пак трябваше да се подложи на обоснована критичност.

Дали стреснати от категорично втвърдената позиция на България, двама бивши премиери на братската страна Любчо Георгиевски и Владо Бучковски, се появиха в нашата столица с мисията за повече търпение и тактичност от страна на София. И все пак. В интервюта за български медии Любчо Георгиевски остави впечатлението за много по-различен тип мислене, спрямо това, което властва покрай Вардара. Заявеното от него пред агенция БГНЕС отекна оглушително в Скопие. А то е напълно в духа на историческата истина, за което настоява и България. Като прикани всеки в младата държава, който иска да се запознае с неподправената история, да се порови в книгите, издадени от Македонския архив по времето, когато негов шеф беше проф. Зоран Тодоровски, той заяви: “Няма фалшификат, всичко е в оригинал. навсякъде може да се види, че македонец и българин е едно и също…“ и се попита, защо в Македония не се пише и говори нищо за периода на двете Балкански войни - 1912-1913 г., както и за Първата Световна война – 1914-1918 г., като си отговори сам: “Това е очевидно, защото и левите, и десните бяха на страната на България. Хиляди са македонците-доброволци, които се биеха в редовете на Българската армия… “И особено важното: “Проблемът с препрочитането на македонската история не е заради договора с българия,това трябва да стане заради нас самите…“, завършва Георгиевски.

Това е посланието, което и България неведнъж е отправяла към обществеността зад Осогово.

Но… големият въпрос днес е друг.

И аз призовавам Любчо Георгиевски, Владо Бучковски, Денко Малевски, проф. Димитър Димитров, който в не една от своите книги, както и устно, неведнъж е изричал думите “дека македонец и бугарин е исто“, призовавам и Антонио Милошовски, настоящ председател на Комисията за външна политика в Македонския парламент, да загърби коварните си политически амбиции и евентуално бизнес интереси, и да каже истината за себе си, и за народа, така както неведнъж и в България, и в Македония е правил това… Те заедно да провокират точно този разговор в македонското общество. Знам, че подобен дързък ход ще срещне съпротива от всякакъв характер, но нали истината се защитава само от безумно смелите!… И както твърди сам Любчо Георгиевски „…Това трябва да стане заради нас самите“.

Като начало нека да отидат при академиците от МАНУ и ги попитат защо се отказаха през 2018 г., в последния момент, от съвместния с БАН вече реализиран проект „Епитафия за една младост“, посветен на творчеството и личността на трагично загиналия като партизанин поет, ненавършил още 18 години – Александър (Ацо ) Караманов. Нека след това да възложат на някой артист да прочете по радио „Скопие“ неговите две непубликувани все още в Македония стихотворения „Народът“ и “Бежанци“, за да предизвикат тежък сблъсък между вкоренената лъжа и дълго скриваната истина…

Няма време. Съдбата чука на вратата на РС Македония…

А опасенията на Георгиевски и Бучковски, че дървото на заблудите там продължава да ражда плодове и България трябва да се съобразява с тази реалност, са неоснователни.

Напротив! Точно сега е моментът, България да раздруса това дърво, за да започнат да падат завръзите на десетилетните лъжи.

Шоковата терапия не трябва да се отлага повече. Тя е наложителна.
……………………………

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. 

* УДБА - Управление за държавна сигурност