Петър Мургински* 

Немалко бизнеси се готвят за критични проблеми с ликвидността, породени от пандемията коронавирус. Малките и средните предприятия в частност разполагат с парични резерви за едва няколко месеца. Макар и да се създават правителствени програми за подпомагане задържането на работниците чрез субсидиране, замразяване плащането на лихви по заеми и предоставяне на нови банкови кредити, все пак други плащания като наеми и разходи за осигуряване на суровини и материали тежат на бизнеса. Въпреки това правителствените програми вероятно ще успеят да спечелят малко време за по-голямата част от фирмите, но е необходимо да се изготви и 

конкретен общ наднационален план за възстановяване,

който да надгради основата на наскоро създадените правителствени програми.

Както е казал Сър Уинстън Чърчил, „Това не е краят. Това дори не е началото на края. Но може би е краят на началото.“

В този контекст приветствам идеята на Европа за призив към координирана стратегия с цел оптимално излизане от ситуацията, стремейки се да предотврати повторение на фрагментирания отговор от ранните етапи на кризата. Изходът е само един – чрез международен подход и обща оперативна рамка. Като минимум държавите членки трябва да се уведомяват взаимно посредством институциите в Брюксел преди да предприемат действия по отношение на ограничителните мерки. Ние като европейци трябва да сме много внимателни с премахването на ограниченията, тъй като единственото нещо, което би било по-лошо от сегашната ситуация, е да се върнем отново в режим на извънредно положение няколко седмици по-късно поради нечий фалстарт. Вирусът не познава национални граници. 

Имаме право само на един рестарт

Всеки друг сценарий би довел по-скоро до фундаментални промени за обществото като цяло.

Европа по всяка вероятност ще се нуждае от поне още 500 милиарда евро от институциите на Европейския съюз (ЕС), за да финансира икономическото си възстановяване след пандемията на коронавирус, освен вече договорения пакет от половин трилион. Най-лесният начин за организиране на такива средства би бил чрез Европейската комисия (ЕК) и бюджета на ЕС. В следващите фази може дори тази обща сума от 1 трилион евро да се окаже недостатъчна. Поради тази причина е необходимо европейските институции да обсъдят светкавично създаването на нови инструменти. Не е изключено ЕК да вземе 

дългосрочен заем

 срещу стабилността, която бюджета на ЕС може да предложи. Така създалата се ситуация може да се окаже повратна точка за сплотеността на съюза в перспектива, както и за европейската идея като цяло. 

В подобен вид, програмата за възстановяване следва да обхване всички бизнеси, независимо от размера или сектора. Трябва да се направи всичко възможно да бъдат избегнати всякакви пречки и забавяния от административен характер, тъй като времето е от съществено значение. Европейските институции следва да са изключително бързи в действията си. Същите е редно да поемат инициативата и по отношение на мониторинга с цел превенция на евентуални злоупотреби. Това може да се случи и с помощта на местните данъчни служби. Целта е да се запазят компаниите, респективно хората, поне до деня, в който икономиката се задвижи отново. Към момента периодът се очаква да продължи поне шест месеца. С възстановяването на икономиката паралелно ще намалее и размерът на субсидиите. Съществуват практики, които са работили успешно при сходни икономически кризи в миналото. Механизмите и детайлите около програмата могат да бъдат изчистени много бързо, стига да има воля и известна доза консенсус. 

Намираме се в ситуация, която изисква дръзки действия. Сега е моментът да се мисли мащабно. Трябва ни ревизирана версия на планът „Маршал“ от 1948 г. 

Международният валутен фонд трябва спешно да се включи, особено по отношение на развиващите се икономики, които освен че също са в тотален колапс, ще се нуждаят и от данъчни облекчения, въпреки готовността на фонда да отпусне безпрецедентни суми. Тези действия ще са необходими в допълнение към вече съществуващите програми на МВФ, които също ще се използват в невиждан досега мащаб. Фондът не се е сблъсквал с подобна криза преди. Предвид сигналите от уважаваното му ръководство в лицето на Кристалина Георгиева, той също вероятно ще се бори с всеки наличен инструмент.

* Петър Мургински е магистър на науките от елитното Лондонско училище по икономика (LSE). В Лондон е избран за съпредседател на Европейския институт и вицепрезидент на гилдията Бизнес и финанси. Текущият му фокус е съсредоточен към TMT сектора – телекомуникации, медии и технологии, основно в Централна и Източна Европа. Петър също така специализира Стратегически преговори и Управление по време на криза в Харвард и Масачузетския технологичен институт (MIT).