На днешната дата през 1918 година цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.
В българската историография цар Фердинанд се разглежда като една противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби и реално подписва първата национална катастрофа за страната ни.
На 22 септември 1908 г., заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909-1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. На 15 юли 1910 г., по време на посещение в Белгия, цар Фердинанд става първият държавен глава летял със самолет. След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война с подписването на Букурещкия и Цариградския мирен говоро.
След пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III) и напуска завинаги страната.
Фактор
В българската историография цар Фердинанд се разглежда като една противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби и реално подписва първата национална катастрофа за страната ни.
На 22 септември 1908 г., заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909-1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. На 15 юли 1910 г., по време на посещение в Белгия, цар Фердинанд става първият държавен глава летял със самолет. След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война с подписването на Букурещкия и Цариградския мирен говоро.
След пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III) и напуска завинаги страната.
Още от От редактора
„Оставка!“ пред НДК и синя вълна: Петър Стоянов спечели президентските избори през 1996 г.
На балотажа президентската двойка Петър Стоянов – Тодор Кавалджиев получава 2 502 517 гласа, или 59,76% подкрепа, елиминирайки тандема Иван Маразов-Ирина Бокова
114 години след битката при Люлебургаз славата за българските воини е жива
След тази историческа битка българската войска ще бъде определена като най-качествената армейска единица за своя размер в Европа
112 години от трагичната смърт на Пейо Яворов
И днес неговото поетично и драматургично творчество продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да са във фокуса на редица изследователи и публично внимание