На днешната дата през 1918 година цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.
В българската историография цар Фердинанд се разглежда като една противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби и реално подписва първата национална катастрофа за страната ни.
На 22 септември 1908 г., заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909-1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. На 15 юли 1910 г., по време на посещение в Белгия, цар Фердинанд става първият държавен глава летял със самолет. След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война с подписването на Букурещкия и Цариградския мирен говоро.
След пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III) и напуска завинаги страната.
Фактор
В българската историография цар Фердинанд се разглежда като една противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби и реално подписва първата национална катастрофа за страната ни.
На 22 септември 1908 г., заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909-1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. На 15 юли 1910 г., по време на посещение в Белгия, цар Фердинанд става първият държавен глава летял със самолет. След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война с подписването на Букурещкия и Цариградския мирен говоро.
След пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III) и напуска завинаги страната.
Още от От редактора
71 години историята гузно мълчи за сваления от БКП израелски самолет, взел живота на 58 души
През 1957 г. Международният съд в Хага осъжда България да изплати финансови обезщетения на семействата на жертвите по искове, заведени от Израел, САЩ и Великобритания - факто, който комунистическият режим заминат под килима
Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I
Битката при Върбишкия проход е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год., който пада убит по време на бран
Да си спомним за Висоцки - бардът, когото властта не можа да накара да замълчи
Истината за неговата кончина едва ли някога ще излезе наяве, но за хората, които са го познавали и обичали, Висоцки ще остане завинаги “войн”, а песните му - "безсмъртни"