На 22 март 1942 г. българският монарх пристига с влак до главната квартирата на фюрера, намиращата се на унгарската граница. Царят в типичния си народняшки стил сам кара локомотива, а по пътя споделя пред съветниците си: „Искам да затвърдя убеждението, че от нас няма да се иска да участваме във войната срещу Русия, щом този въпрос до сега не е повдиган”.
Хитлер и българският монарх разговарят 6 часа без прекъсване. Според историци фюрерът описал тежкото положение на германските войски през руската зима и признал, че в гигантската битка при Москва „германците дали кръгло един милион жертви”. За успокоение на себе си и на своя събеседник Борис съобщил, че приготвените германски резерви от 4 мил. души „стояли непокътнати”. Лидерът на Третия райх „от нас не искал помощ в Русия”, а само настоявал „да бъдем добри и любезни с турците”. Царят се съгласил, като казал, че очаква да му поискат „още помощ в Сърбия”. Приел да изпрати там и допълнително войски за борба с комунистите и за „омиротворяване” на сръбската страна.
Борис Трети помолил Хитлер да прекрати германската подкрепа на български ултрафашистки политици и легионери. Той посочил проф. Александър Цанков, ген. Христо Луков, ген. Никола Жеков и полк. Атанас Пантев, нарекъл ги „честолюбиви политици, легионери, ратници и други”, които се занимавали с „интриги”. Според него поставянето им на мястото на правителството на проф. Богдан Филов щяло да промени неговия едноличен „режим, който не е създаден с революция отдолу и който трябва да се запази поне до края на войната”. Хитлер бил „против тяхната подкрепа, щял да вземе мерки и наблегнал на това, че той винаги ще пази авторитета на Царя”, четем в запазените стенограми, които до скоро бяха забранени.
Срещите на цар и фюрер са паметни, защото показват, че през този период България е водещият фактор на Балканите и нито една политика на големите сили не може да мине без волята на царя. Комунистическата историография обаче 50 години идеологически беше забранила коментари по тази тема. Прикриваше се и фактът, че Борис винаги е отстоявал позицията български войски да не се бият на руския фронт.
Фактор
Хитлер и българският монарх разговарят 6 часа без прекъсване. Според историци фюрерът описал тежкото положение на германските войски през руската зима и признал, че в гигантската битка при Москва „германците дали кръгло един милион жертви”. За успокоение на себе си и на своя събеседник Борис съобщил, че приготвените германски резерви от 4 мил. души „стояли непокътнати”. Лидерът на Третия райх „от нас не искал помощ в Русия”, а само настоявал „да бъдем добри и любезни с турците”. Царят се съгласил, като казал, че очаква да му поискат „още помощ в Сърбия”. Приел да изпрати там и допълнително войски за борба с комунистите и за „омиротворяване” на сръбската страна.
Борис Трети помолил Хитлер да прекрати германската подкрепа на български ултрафашистки политици и легионери. Той посочил проф. Александър Цанков, ген. Христо Луков, ген. Никола Жеков и полк. Атанас Пантев, нарекъл ги „честолюбиви политици, легионери, ратници и други”, които се занимавали с „интриги”. Според него поставянето им на мястото на правителството на проф. Богдан Филов щяло да промени неговия едноличен „режим, който не е създаден с революция отдолу и който трябва да се запази поне до края на войната”. Хитлер бил „против тяхната подкрепа, щял да вземе мерки и наблегнал на това, че той винаги ще пази авторитета на Царя”, четем в запазените стенограми, които до скоро бяха забранени.
Срещите на цар и фюрер са паметни, защото показват, че през този период България е водещият фактор на Балканите и нито една политика на големите сили не може да мине без волята на царя. Комунистическата историография обаче 50 години идеологически беше забранила коментари по тази тема. Прикриваше се и фактът, че Борис винаги е отстоявал позицията български войски да не се бият на руския фронт.
Още от От редактора
Умира Георги Димитров, но истината за неговата роля все още разделя България
77 години след смъртта на Вожда, както още са го наричали, българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му
Преди 314 г. е роден Жан-Жак Русо, който от своя век каза: Човекът е окован във веригите на институтите
На 28 юни през 1712 г. в Женева се ражда бъдещият влиятелен френски просветител с енциклопедични познания Жан-Жак Русо. Разсъжденията му са толкова радикални за времето си, че романът „Емил или за възпитанието“ е изгорен в Париж, а в Женева и книгата му „Общественият договор“, а в Хага, Париж и Женева горят пред всички „Писма от Юра“, обявени от църквата за „противни на бога“.
Преди 107 години издъхва Венета Ботева - забравена и унижена в свободна България
Едва след като Стефан Стамболов изригва срещу бездушието на българските депутати, успява да накара властта да увеличи пенсията й на 60 лева