Църквата почита весгота Никита, умрял мъченически на огнената клада

15 септември

Никита бил весгот, живял през IV в., когато християнската религия се разпространявала бързо по бреговете на р. Дунав. Тогава весготите били разделени на две държави. Едната владеел езичникът Атанихир, а другата - християнинът Фритигерн.

Между тях пламнала война, която завършила с победа за Фритигерн. Това било шанс за християнството, което намерило своя най-ревностен защитник в лицето на Никита, един от най-прославените мъже сред вестготите.

Скоро Атанахир отново дошъл на власт и не пожалил сили да се разправя с боголюбивите вестготи. А свети Никита не се колебаел да разобличава езическите идоли, неговото безбожие и безчовечност.

За тази дързост светецът бил подложен на нечовешки изпитания. Накрая изгорили мъченика на клада, но тялото му останало невредимо. Разяреният Атанахир заповядал да го оставят без погребение. Тленните останки на св. Никита тайно прибрал добродетелният християнин Мариан. Отнесъл ги в отечеството си Киликия и ги погребал до своя дом.

След време на това място изградили прекрасен храм, в който положили светите мощи на Никита. Посещавали го много хора, търсещи изцеление за страданията си.