За първи път на български е публикувана нецензурираната версия на повестта на руските фантасти Аркадий и Борис Стругацки "Милиард години до свършека на света". Заслугата за това е на прeводачката Здравка Петрова, известна с преводите си на "Децата на Арбат", "Ана Каренина" и "Герой на нашето време", отбелязват от издателство "Лист".

Емблематичната повест на братя Стругацки излиза в СССР през 1976 г., а на български - през 1982 г. в превод на Агоп Мелконян. Заради морални и идеологически съображения съветската комунистическа цензура изрязва и редактира различни детайли и пасажи от "Милиард години до свършека на света". В оригиналния вариант творбата вижда бял свят в Русия след края на съветската ера. В българското издание на "Лист" са включени допълненията и коментарите на Борис Стругацки, писани през 2001 г. - десет след смъртта на брат му Аркадий.

"Те са започнали да публикуват от 1959-1960 г. През 1976 г. се появява нов период в тяхното творчество - на равносметка. Те обобщават теми, които са разработвали по-рано, проблеми, но по друг начин, на по-високо философско равнище. Освен това явно повече се приближават до обикновената, нефантастична литература и дори мисля, че "Милиард години до свършека на света" се е превърнала в един от върховете на тогавашната философска проза. Борис Стругацки казва в едно интервю, че "милиардът" е бил за тях една алегория и прототип на описаната там ситуация е бил реален и тежък контакт с Държавна сигурност", разказва за БНР преводачката Здравка Петрова.

Повестта "Милиард години до свършека на света" е най-необичайната за творчеството на братя Стругацки и в същото време е пълна с автобиографични елементи. Действието се разгръща в същата сграда на улиците "Победа" и "Варшавска" в Ленинград, където живее по-младият от двамата - Борис Стругацки. По негови признания на него прилича и героят Дима Малянов. "Мисля си, че бих увиснал в неопределеността също като него. Но в края на краищата, уви, все пак бих избрал капитулацията. Не бих рискувал съдбата на сина си", обяснява писателят в разговор с читатели.

Между редовете на повестта тегне сянката на КГБ. През лятото на 1974 Борис Стругацки няколко пъти е викан в Големия дом - голямото здание, символ на терора и репресиите на "Литейный проспект" №6 в Ленинград, където прибират за разпити или завинаги. Причината е "делото Хейфец" , повдигнато срещу писателя Михаил Хейфец - приятел на Борис Стругацки, арестуван защото разпространявал сред близките си познати собствената си статия "Йосиф Бродски и нашето поколение".

(Източник: Дневник)