Андрей Янкулов, министър на правосъдието

В парламента(13 март, б.р.) се проведе поредното изслушване по случая „Петрохан“ с поредния провалил се опит да се говори с общи приказки за „натиск“ и „прикриване“ без нищо по същество.

Този път, заедно с вътрешния министър Дечев, призован бях и аз. Никой не разбра защо.

Инициаторите не ми зададоха нито един въпрос. Те разбират много добре, че няма нищо, с което да ме пришият към фантастичните си сюжети.

Продължаващото им упорство издава само и единствено безсилие.

Важен въпрос обаче има и той е: 

къде е фактическият главен прокурор Сарафов,

 когато темата в парламента е „натиск“ върху разследващи органи и „прикриване“ на информация от разследване? 

Защото по Конституция отговорността за законосъобразното провеждане на всяко разследване е на ръководената от него прокуратура. Фактическият главен прокурор има задължението да осъществява надзор за законност върху всички прокурори. А един или няколко от тези прокурори отговарят за конкретното разследване, което според народни представители бива опорочавано. Кой да отговаря тогава какво се случва, ако не фактическият главен прокурор?

Той и ръководената от него институция са оставени 

в пълно институционално безвремие

 от законодателната власт и управляващия съдебната система орган.

Мнозинството народни представители очевидно смятат фактическия главен прокурор за законен и легитимен, защото не повдигат въпроса какво продължава да прави начело на прокуратурата, но не го търсят за нищо.

Висшият съдебен съвет също.

Обществен контрол не може да бъде осъществен, защото избира да не говори с медии.

Публикува пламенни прессъобщения, с които се самоизобличава допълнително и от които излизат много повече въпроси, на които трябва да бъдат дадени отговори. Такива няма.

Аз ще продължавам да ги търся в рамките на правомощията, които са ми дадени.