Ще получат наградата от крал Карл XVI Густав на10 декември
Американецът Джон Дж. Хопфийлд и британско-канадаският учен Джофри И. Хинтън са тазгодишните носители на Нобеловата награда за физика, съобщават от Нобеловия комитет в социалната мрежа Х.
„Двамата тазгодишни Нобелови лауреати по физика са използвали инструменти от физиката, за да разработят методи, които са в основата на днешното мощно машинно обучение“, се казва в изявление на Шведската кралска академия на науките.
91-годишният Хопфийлд, професор в Принстънския университет, бе отличен за създаването на „асоциативна памет, която може да съхранява и реконструира изображения и други видове модели в данните“.
Журито заяви, че Хинтън, 76-годишен професор в Университета в Торонто, „е изобретил метод, който може самостоятелно да открива свойства в данните и така да изпълнява задачи като идентифициране на специфични елементи в картини“.
„Смаян съм...Не знаех, че това може да се случи“, каза Хинтън пред репортери в телефонно интервю по време на обявяването на носителите на наградата в Стокхолм.
Двамата учени ще получат наградата си, състояща се от диплома, златен медал и чек за 1 млн. долара, от крал Карл XVI Густав в Стокхолм на 10 декември - годишнината от смъртта през 1896 г. на учения Алфред Нобел, който учредява наградите в своето завещание.
През миналата година Нобеловата награда за физика бе присъдена на французина Пиер Агостини, унгарско-австриеца Ференц Крауш и французойката Ан Л'Уилие за изследвания, използващи ултрабързи светкавици, които позволяват изучаването на електроните в атомите и молекулите.
Сезонът на Нобеловите награди продължава тази седмица с обявяването на носителя или носителите на наградата за химия в сряда, дългоочакваните награди за литература в четвъртък и за мир в петък.
Наградата за икономика ще бъде обявена в понеделник, 14 октомври.
Нобеловите награди се присъждат от 1901 г. насам и с тях се отличават онези, които, по думите на създателя на наградата и учен Алфред Нобел, са „донесли най-голяма полза на човечеството“.
Още от Наука
Белгиецът Халзен спечели Нобеловия приз за физика с разкритията си за неутриното от Космоса
Разработката на Халзен е свързана с огромната детекторна система IceCube, изградена дълбоко под леда на Антарктида, която регистрира неутрино - субатомни частици, способни почти свободно да преминават през материята
Космосът крие невидима заплаха: една облъчена клетка с радиация може да предизвика "рак"
Ново изследване показва как космическата радиация може да задейства сложна верига от клетъчни реакции, засягащи дори клетки, които не са били пряко облъчени, което може до доведе до тежки увреждания
Смъртоносни травми по черепите разкриха древна тайна на египетските погребения
В непосредствена близост до царските погребения археолозите са открили стотици гробове на хора, свързани с царския двор – чиновници, занаятчии, надзиратели, печатари и други придворни.