Алфред Кох, Каспаров.ру

Изминаха една година и сто и десет дни от началото на войната. През изминалото денонощие (14 юни) на фронта не са настъпили съществени промени. Противниците прекараха целия ден във взаимни атаки. На някои места въоръжените сили на Украйна атакуваха позициите на руснаците. На други окупаторът се опита да атакува. Но това не доведе до видими сериозни резултати.

Очевидно онези експерти, които казват, че сме били твърде впечатлени от Харковската офанзива на въоръжените сили на Украйна, са прави. Затова сега считаме за настъпление само онези бързи пробиви дълбоко в територията на противника, а тези, които са свързани с по- бавни пробиви в отбранителните линии на врагът „а ла Пригожин в Бахмут“ - се възприемат от нас почти като поражение.

Далече съм от мисълта, че лятното контранастъпление на въоръжените сили на Украйна ще доведе до същото безсмислено и кърваво тъпчене на едно място, както беше в Бахмут, но въпреки това се опитвам да се настроя, че то ще продължи седмици и най-вероятно ще видим значителни резултати не по-рано от месец или дори като цяло – към края на лятото.

Но, разбира се, някъде в дълбоко в душата си все още очаквам от Залужин приятна изненада под формата на нещо напълно

неочаквано и бързо променящо ситуацията на бойното поле в полза на Украйна

Наивно, ще кажете. И ще бъдете прави. Аз самият разбирам тази детинщина. Но какво да правя, аз съм непоправим оптимист.

Въпреки това, оптимизмът не се увеличава, когато научиш, че броят на смъртните случаи в Кривой Рог от бомбардировката на Путин вече е достигнал 12 души. Както и това, че още трима са загинали в Краматорск и Константиновка. И тогава вместо оптимизма идва смразяващата омраза и презрение към всички, които отприщиха тази война. Но може би не е толкова лоша да замениш оптимизма с омраза.

Историята със срещата между Путин и военните комисари получи неочаквано продължение: военният комисар Александър Сладков, известен още от чеченските войни, честно призна в ефир на Скабеева, че отдавна не е бил на фронта, тъй като бил под карантина преди срещата с Путин. Разбира се, това важи и за други военни кореспонденти. Едва ли само един Сладков е бил принуден да седи под карантина.

Когато чух за това, за сетен път си помислих, че Путин е напълно луд. Е, как е  възможно, това е просто неприлично смешно: да изпраща хора на смърт и в същото време да трепери от страх дали няма да хване някакъв вирус, и напълно да се изолира от нормалното, спонтанно общуване с хората.

Но извинете: точно в Деня на Русия, 12 юни, видях с очите си репортаж от връчването на наградите в Кремъл. Там Путин стои с чаша шампанско до наградените и изведнъж се изцепи, че ВСУ са обстрелвали жилищни квартали. Видях там Шахназаров, Ернст и още някой. Там имаше много хора. Всички ли са преминали през карантина? Едва ли…

Изобщо не разбирам какво се случва: днес Путин се среща с хора от улицата, а утре е в карантина (далече от тези хора) със седмици. Вдругиден отново се среща без ограничения, след това – стои на дълга маса, на огромно разстояние от подчинените си ...

Искате или не, може би стават някакви скокове в имунитета, които го карат да се изолира от общуването с хората по такъв вълнообразен начин. Химиотерапията е първото нещо, за което се сещаме. Въпреки че

най-вероятно дедката е просто полудял

Дори да е болен нормален човек няма да се държи толкова неадекватно. Само психопат, който не разбира колко е жалък с този свой страх от зараза, може да си позволи да се държи толкова екстравагантно.

А ето: оказва се, че момчето (Путин – бел.ред.) толкова се страхува от инфекция, че треска го тресе. Господи... Оказва се, че главнокомандващият на воюващата руска армия е

един обикновен страхливец...

Каква трогателна загриженост за собствената му мърша...

А това, че на фронта хората му остават без крака и ръце, че лежат с часове в калта със страшни, отворени рани – това нищо ли е? Какво ще кажете за инфекцията тогава? Е, добре,  не трябва да бъдем толкова мекошави! Ами поемете поне една стотна от риска, на който излагате войниците заради собствените си прищявки! Не трябва с такъв страх да реагирате на този ужас! И защо ти, дедка, който си влязъл вече в осмото десетилетие, така ревностно се пазиш, а искаш от двайсетгодишните момчета да дават живота си?

Между другото, с обстрела с „трасиращи патрони“, той отново се показа като човек, който никога не е бил военен. Този брутален мачо, който обича да говори за война и оръжия, дори не разбира, че може да се стреля само с куршуми, а не с патрони. Макар и само защото значителна част от патрона (барутът в него) изгаря при изстрел, а другата (гилзата) не лети никъде...

Тези обстоятелства

издават аматьора в него.

Точно както постоянното му изказване относно „кариерните офицери на ЦРУ“- те го представят не като истински разузнавач, а като борец срещу инакомислещите в СССР. Тоест не като служител на ПГУ, а като побойник и удушвач на свободата от 5-то управление на КГБ. В крайна сметка всеки истински разузнавач знае, че ЦРУ е цивилна организация като Министерството на финансите или Министерството на енергетиката, и там няма офицери, пагони и военни звания ...

Това означава, че той знае какво е ЦРУ само от лошите съветски детективи, а не с какво реално се занимава външното разузнаване. И колкото и лъжи да е изрекъл за себе си, истината е, че в Дрезден той е бил само един директор на Дома на културата на Групата на съветските войски в Германия (ГСВГ) и нищо повече. Със същия успех можете да смятате чистачката в сграда на Лубянка за разузнавач.

Е, стига за него. Втори ден пиша за това нищожество. Прекалено много внимание му отделих. Накратко, с такъв главнокомандващ руската армия няма друга възможност, освен да загуби тази война.

Освен това нашата кауза е справедлива, така че врагът ще бъде победен и победата ще бъде наша.

Слава на Украйна!

Превод: Faktor.bg