Христо Слави Рачев 

Тези дни ме удари софтуерна светкавица. В лекомислен пристъп на лоялност към Drive реших да изтрия купищата снимки, видеа и се побера в лимита от 15 гигабайта. Не съобразих, че Docs, където сладко си клюцам по клавишите, също е в облака. Когато изтрих всичко и лъсна дъното, разбрах, че съм изтрил и цялата си епистоларна, коментарна и сатирична дейност. Обзе ме нездрава веселост и усещане за ретроградна амнезия. Неизвестно защо си подсвирквах Марсилезата. 

Вече нямам спомени

 и някак си ми олекна. 
Край, аз съм чист син екран лишен от памет, буквално изтрих себе си. Без медитация постигнах епистемологичното състояние на Tabula rasa, демек нямам базисна памет и вродено познание, тепърва ще го придобивам от опита и образованието.
 
Хрумна ми, че това ни се случва като народ. 
В друг екран гледам, че българският парламент навлезе с опасно висока скорост в завоя. Избраниците се млатят с думи, жестове, започват и да посягат, както се полага на циганска сватба. Други се мятат в движение от прозорците. Всички които живеем на българската земя усетихме силен трясък и лек трус, за по-разсъдливите и чувствителни хора това предвещава катастрофално земетресение. Всеки, който мисли за живота си, е разумно да се скрие под масата или под щуцера на вратата или изхвръкне панически на площада. Егоистично, но добро решение е, 

незабавно напускане на територията

 Ще последват вторични трусове, трупове, обезценяване на лева и човешкия живот. Разсъжденията, кой е виновен, какво да се прави, са най-изгубеното време, докато макулата /малкия очен екран/ ни представя обърнат образ на живота. 

Който разполага с работещ мозък отдавна е прозрял, че всички беди се генерират в недрата на безвъзвратно оглупелият български народ. 
Забележителното ни умение сами да изтриваме паметта си, за да последва масово дивеене. Това от софтуера, но има и външни фактори - неизличимият инстинкт за грабеж на Руската империя и географския ни малшанс да сме близо до нея. Останалото е шум, бла, бла, блеене, средни пръсти, стръв от проблясващи копейки във въздуха, походка тип пъчене и други незначителни детайли. Може да профукате целият си живот в дълбока разсъдъчна дейност, строго сключени вежди, от напрежение да ви излязат цицини по главите, десетилетия да се питате: кой е виновен и какво да се прави; дори може да зададете въпросите на най-мощния супер, че и квантов, компютър в света. За части от секундата китайското чудо ще изплюе отговора: 
“Тук няма народ. Вие сте тълпа. Като такава 

не подлежите на математично моделиране, 

разум и управление. Поведението на тълпата и присъщите и емоции не могат да се прогнозират, нито кога внезапно ще бъдат изтрити от световното историческо хранилище. Бацилус булгарикус, народ за разселване. Блуждаещи бъгове и файлове, които задръстват и забавят темпата на световното развитие. Такава е външната ви политика и вътрешна нагласа, подчинена на типичния балкански алгоритъм - саботаж на собствения успех.“
Супер квантовият компютър не дава мъгляви съвети, той сочи решения. Delete!