„Българското правителство, за съжаление, не е толкова категорично, последователно и ясно в позицията си за подкрепа на Украйна, от гледна точка на чисто политическите решения, които се взимат, като да се подпомогне с въоръжаване Украйна. Тук не говорим само за отбранителни средства, а за изпълняване на функциите, които и НАТО, и ЕК правят, да може действително да бъде подсилена защитата на Украйна със способността да отговори адекватно на агресивното поведение и на войната, която предизвика Русия“. Това заяви лидерът на „Републиканци за България“ Цветан Цветанов пред Dir.bg. 

„В момента има само 2 държави, които не са предоставили такава военна помощ - Унгария и България. Но ние като държави-членки на ЕС, нека само да припомня, че имаше решение на ЕК преди дни, с което финансово се подпомага точно закупуването и предоставянето на военна техника. Което означава, че реално България вече е част от този отбранителен механизъм, който е сработил и ЕК изразява своята солидарност с отпускането на тези финансови средства и предоставянето на такъв военен ресурс. Вие виждате какъв исторически компромис направи една Германия, какво направи Швейцария, Финландия и всички държави, които под една или друга форма винаги са държали някакъв неутралитет, виждате, че в момента всички са за защита на териториалната цялост на Украйна. Правителството трябваше да вземе решение, защото ние вече сме получили съответните политически решения от Руската федерация, че сме от държавите, които са санкционирани и вече имат определени ограничения“, каза още Цветанов.

„Посланик Митрофанова направи изказвания, с които да се търси някаква провокация спрямо България. А може би и това е целта. Но аз смятам, че тук трябва да имаме много ясна позиция за принципите и решенията, които правителството трябва да свежда. Защото междуличностно противопоставяне между премиер и посланик на която и да било държава, смятам, че не е най-доброто. А трябва държавата да бъде много силна и единна в позицията си. И точно затова, понеже правителството не е в състояние да вземе ясно политическо решение относно подкрепата си за Украйна, то трябваше да внесе проект на решение в НС, българският парламент да се произнесе и по този начин може би щяха да избегнат неудобството, че са заедно с БСП и Корнелия Нинова, които категорично защитават агресора в лицето на Путин и по никакъв начин не показват, че са за едни добросъседски отношения с руския народ“, допълни лидерът на РБ.

Той коментира и срещата на членки на НАТО в Югоизточна Европа в София: „Аз смятам, че тук правителство допуска една сериозна грешка. Правителството, заедно с президентската институция, трябва да фокусира вниманието си върху инициативата „Три морета“, защото нейният замисъл и изграждането на тази платформа, е точно, за да има регионален диалог на 12 държави от Прибалтика, Адриатика и Черно море с цел засилване на сътрудничеството и увеличаването между членовете на политическия ангажимент и подкрепа за подобряване на енергийната, транспортната и дигиталната свързаност в региона. За голямо съжаление, тази инициатива, която е изключително добро политическо решение от 2016 г. насам, тогава беше неглижирана от тогавашния министър-председател Бойко Борисов, защото това беше президентска инициатива и страната ни тогава беше представлявана от тогавашния президент Росен Плевнелиев. Впоследствие обаче тя се трансформира и придоби много по-друго измерение. Тази инициатива бе припозната от САЩ, бе припозната от Германия и на последната среща, на която София беше домакин, тогава имаше възможност и федералният президент на Германия да се изкаже в подкрепа на Триморието“.

„Поне към настоящия момент не виждаме никаква промяна в решенията, които взема сегашното българско правителство относно дружеството, което финансира и изгради "Турски поток", а това е "Булгартрансгаз". Все още дружеството има същото ръководство, което беше и по времето, когато се изпълняваше този проект при правителството на Борисов. Така че, ако това е вярно, си задаваме въпроса - защо не е сменено ръководството? Ако това е вярно, защо не са сезирани съответните институции? И ако това е вярно, все пак нека да се положат максимално усилия институциите да си дадат съответния отговор къде се намира пътната карта за реализирането на проекта с подписите на Теменужка Петкова и шефа на "Газпром" Милер. Това са въпроси, които стоят отворени към Кирил Петков. Имаше като желание от страна на ГЕРБ да се направи анкетна комисия за фонд Gemcorp, защото правителството не можа да отговори адекватно какво е направило, защо го е направило и дали зад този фонд има някакви руски капитали. Когато човек порови малко повече, ще разбере, че този фонд се е освободил от руско влияние, но държавата и хората, които подписаха този меморандум, си прехвърлят топката един на друг“, посочи председателят на РБ. 

Той допълни, че това показва, че правителството има определен дефицит, както за съответната проверка, която трябва да бъде извършена, за да бъде готово за всякакви въпроси, но да се даде прозрачност и обществото да знае, че правителството действително е направило всичко възможно, за да провери дали този фонд може да бъде потенциален инвеститор в страната. По думите му повече от всякога се нуждаем от инвестиции, но когато има прозрачност за начина, по който се избират тези инвеститори, за да отпадат всякакви съмнения. Според него правителството е трябвало да презентира и да направи една много сериозна защита на решението си и подписването на меморандума.

„За мен управлението в тези 100 дни е без никакъв коефициент на полезно действие. Защото ние продължаваме да нямаме одобрение от ЕК за новия финансов, програмен период. Закъснението, заради което не подписаха Борисов и Томислав Дончев с ЕК в края на 2020 г. Изключително тревожно е и трябва да се знае, че Планът за възстановяване и устойчивост трябваше от 30 ноември 2020 до 30 април 2021 да бъде внесено за одобрение от ЕК. Дончев и Борисов не го внесоха и това създаде един дефицит за възможност да се възползваме от европейската солидарност. Административният ресурс къде отиде? Някой е получавал възнаграждения, премии, но всъщност ние нямаме резултат. И служебното правителство, и сегашното за 100 дни не успя да навакса това забавяне, и виждате, че имаме отново четвърто отлагане на Плана за възстановяване и устойчивост, но нямаме още и решение за новия финансов програмен период“, категоричен е бившият вътрешен министър. 

„2021 и 2022 г. са нулеви за страната ни, по всяка вероятност и 2023 г. поне до средата ще бъде такава, а България, най-бедната държава в ЕС го финансира с вноските, които трябва да прави всяка членка. Ето това е проблемът и липсата на капацитет в момента или този хаотичен подход от една тема в друга отдалечава правителството от най-добрите му намерения да постигне някакви успехи. Защото виждаме, че ние не можем да се възползваме от европейската солидарност. Държави като Румъния и Гърция, наши съседки, те получиха по 3,8 милиарда евро авансово плащане по Плана за възстановяване, и те подпомагат своите бизнеси и решават съответните дефицити, които се натрупаха в условията на пандемия. А ние, като най-бедната държава-членка, все още продължаваме да разчитаме на увеличаване на държавния дълг и трупаме задлъжнялост на нашите поколения. На мен това, което ми липсва за тези 100 дни на правителството, е стратегическа рамка. Защото така наречената управленска програма все още не е приета. Там са заложени сроковете. И тогава вече всеки един, като мен или като Вас, ще може да направи обективен преглед на това, което е поето като ангажименти и това, което е изпълнено“, каза още Цветан Цветанов.
 
„Във всичко това, което наблюдаваме през последните няколко дни и с ареста на Борисов, Горанов и Арнаудова, виждаме скандалите, видимите неща, но правните аргументи се видя, че всъщност отсъстват в момента на тази неотложност, която прилага МВР. Вече се влиза в една друга процесуална процедура, която дава възможност всичко, което се прави, да бъде достатъчно издържано. И вече тогава прокуратурата, като господар на разследването, да прецени дали има достатъчно доказателства, за да се повдигне обвинение. Тук по-важното е да се каже следното - няма нищо лошо да се прави ревизия на едно управление. Но много е важно е да не отиде в тази крайност, където вече да се говори за политически реваншизъм. Защото аз съм убеден, че в годините и за Турски поток, и за други решения, действително трябва да се направи проверка, и ако бъдат установени факти и обстоятелства около корупционни схеми, някой да понесе отговорност. Но трябва да се направи изключително аргументирано и с безспорни доказателства, които да не създават впечатление за реваншизъм. През годините винаги е имало някакво напрежение между прокуратура и изпълнителна власт, никога не са били толкова координирани в действията, но винаги се е намирал и някакъв компромис между представителите на съдебната система и изпълнителната власт, за да може да се защитават интересите на държавата и на обществото. От тази гледна точка трябва да се фокусираме и върху много теми на сигурността - а тя е във всяка една секторна политика“, категоричен е лидерът на „Републиканци за България“.