Политическата криза и глобалният външнополитически конфликт белязаха българската реалност през 2022 г.

Президентът Румен Радев натрупа нерегламентирана власт и едно политическо и управленско влияние, от което много трудно би отстъпил доброволно да го върне на политиците.

България трябва да се върне през 2023 г. в руслото на същинската парламентарна демокрация, която може да излъчи стабилна изпълнителна власт.

Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Цветанка Андреева.

Събитието на 2022 г. и за България, и за Европа, но изцяло в отрицателен контекст, е войната, която Владимир Путин започна в Украйна.

„Това е един огромен натиск върху нашата цивилизация. За съжаление, той задълбочи кризите на нашата политическа несъстоятелност, които продължават повече от 2 години – цикличната невъзможност да се състави стабилен кабинет. Политическата криза и глобалният външнополитически конфликт белязаха българската реалност“, заяви Андреева.

Тя подчерта, че големият проблем на България в момента е опитът да се създаде алтернативен политически модел. Политологът отбеляза, че когато говорим за такива модели виждаме, че те са невъзможни на парламентарно ниво: „Възраждане“, която е против еврозоната и евроатлантическите структури, е парламентарно ограничена и ще остане в рамките на 11-12%“.


Съвсем друга обаче е ситуацията с модела Радев.

„Президентът Румен Радев натрупа една нерегламентирана власт и едно политическо и управленско влияние, от което много трудно би отстъпил доброволно, да го върне чрез конституцията на политиците. Виждаме къде заради неговите политическа амбиции, къде заради политическата криза той осъществява реално властта в България за цели периоди еднолично без парламент, а сега включително негово правителство с парламент. Трудно ще бъде на парламентаризма да си върне властта от Радев“, каза Андреева.

Все пак това ще се случи, защото последните социологически сондажи показват негативен тренд в подкрепата за президента.

„Говоренето за неговата алтернатива като президентска република ще ерозира паралелно на ерозията на подкрепата за него. Това е неминуемо, защото Румен Радев е в капана на собствения си образ, който изграждаше много години – и през първия, и през втория мандат“, заяви Андреева.

Тя припомни, че той е успял да влезе в конфликт с всички политически партии и набра много врагове с цел да покаже, че е алтернатива на партийния модел, какъвто виждаме, че не е.

„Президентът Радев имаше последователно поведение на колебливост по отношение на агресията на Русия в Украйна. В международен план това доведе до неговата неофициална изолация. Спомняме си, че един външен министър директно го беше обвинил, че е на страната на Русия. Така че идеята му за мирни преговори, които да се водят дори на територията на България, идеята му за неутралитет са изключително чужди на евроатлантическата политика. Те са чужди и на българското общество като цяло. Резултатът от изборите доказва това. Единствените политически партии, които се доближават до визията на Радев в това отношение са БСП и „Възраждане“, заяви Цветанка Андреева.

Тя е убедена, че през 2023 г. ще има обрат. „Много бих искала той да бъде в оптимистична насока – да се състави стабилно парламентарно мнозинство. България да се върне в руслото на същинската парламентарна демокрация, която може да излъчи стабилна изпълнителна власт“, посочи политологът. Тя предупреди, че все пак не трябва да се изключват и други сценарии, които далеч не са толкова позитивни.

„От настоящия етап на политическата криза ние наистина ще излезем. Войната е огромно зло, което се стовари на украинския народ и цяла Европа. За пръв път чуваме как Йенс Столтенберг предупреждава, че войната може да излезе извън границите на Украйна. Това трябва да постави нащрек цяла Източна Европа, включително България“, отбеляза политологът.

Тя подчерта, че войната има функцията да дисциплинира.

„Партийните елити ще бъдат много по-дисциплинирани. Наблюдаваме положителен процес: от това как няма да се коалираме с еди-кой си, политиците влизат в режим, защо не можем да се коалираме с тях. Вече звучат извинително. Следващия етап е да търсят аргументи, защо трябва да се коалираме“, заяви Андреева.

Тя отбеляза със съжаление, че евроатлантическото мнозинство не се е сбъднало.

„Очевидно то не е било възможно да се случи преди два месеца, но със сигурност за него ще се заговори след Нова година отново. Песимист съм за третия и втория мандат и не защото аз съм песимист, а защото политическите партии все още не могат да възстановят политическия диалог. Смятам, че политиците ще бъдат дисциплинирани, защото кризите имат тази функция“, категорична е Андреева.

На първо място през следващата година трябва се работи за укрепването на парламентаризма, на парламентарната република.

„В смисъл, че тя не само трябва да се завърне към функциите си, но и да стане още по-здрава. Очевидно тази криза, но и другите, които сме наблюдавали през изминалите 30 години, говори, че България макар и парламентарна република има какво още да се изисква, дори с отварянето на конституцията с цел укрепването на парламентаризма. Някои специалисти дори заговориха за въвеждането на двукамерен парламент. Това са неща, които ще ни изведат от риска на едноличен политически режим, който в исторически план винаги е бил пагубен за нашата демокрация, без значение от какво естество е бил“, каза политологът.

Тя се надява да видим по-отговорни и разумни политици.

„Дано българското общество да има лидери, които предвождат, а не следват електората си. Да имат много повече смелост да задават дневния ред, а не да следват обществените популистки нагласи“, заяви Цветанка Андреева. /БГНЕС