„16-и юли е датата на последния обявен протест на БОЕЦ. Дали след това ще има отново протести, нямаме някаква конкретна информация. Освен това до 16-и юли може да се случат доста неща". Това заяви социологът Цветозар Томов в предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ по ТВ Европа по повод съобщение на американското посолство, в което се фиксира като крайна дата на протестите 16-и юли. 

„Американското посолство предупреждава своите граждани, че до тази дата, поне в страната ни, ще има сътресения. Вариантът за оставка на правителството не се изключва от никого, включително и от отговорните фактори в ГЕРБ. Ситуацията в страната е такава, че нещата може да ескалират и оставката на правителството да се окаже най-уместният ход за стабилизация. Има един филм „Стратегията на паяка“ на режисьора Бернардо Бертолучи. Това е разказ за възхода на италианския фашизъм през втората половина 30-е години. Разказва се за една лична и криминална история – син загубил баща си, който се опитва да разкъса паяжината от лъжи, за да разкрие истината за кончината му. Филмът завършва доста песимистично, защото синът се оплита безнадеждно в опитите си да разкъса паяжината от лъжи. Главният проблем, който изкарва хората на улиците, е свързан с търсенето на паяка в българската политическа действителност. Паяжината я виждаме всички. Проблемът в омаскаряването на институциите се състои в това, че те могат да вършат само тези движения, които паякът и паяжината им позволяват“, каза още Томов. 

„Протестите ще сменят гледната си точка за това, кой е виновен, защото всички ние знаем кой е паякът, а преди това ще се прицелваме в едно или друго насекомо, уловено в паяжината. Страхувам се, че това ще е дълъг процес, ако българското общество продължи да се политизира или извършване на някакви действия от страна на правителството за овладяване на обстановката. Ескалацията на протестите винаги е възниквала в резултат на отключващи фактори. В случаят това беше акцията на Христо Иванов в парка „Росенец“. Той, заедно с протестиращите, показаха ясно как се къса една нишка от паяжини и как това не е толкова страшно. Второто нещо, което се случи, е начинът, по който се случи нахлуването на прокуратурата в президентството“, коментира социологът. 

„В този протест има мощ, която се увеличава и не знаем до къде ще стигне. Въпросът не е колко са на брой протестиращите, защото те не са по-малко от началото на протестите през 2013 г. Има ясни признаци, че властите изпуснаха контрола върху епидемията, при това преди политическата криза да възникне. Преди три дни бяха затворени нощните заведения, сега пак са отворени. Нямаме никакво обяснение защо се налага отново тяхното отваряне. Много е вероятно протестната вълна да направи епидемията още по-тежка. В момента има резон да се вземе решение и да се ограничи събирането на повече от 50 души на едно място. Това е една от мерките, които бяха ефективни в редица страни. Само че не мисля, че нашето правителство е в състояние да го направи. Ще изглежда като репресивна мярка, страх и опит да се ликвидират протестите. Това е още един аргумент за неговата оставка. Управляващите допускат много голяма грешка. Във време, в което ефективни могат да бъдат само публични действия, те реагират на ситуацията само с публично говорене. Действията, които извършват, пряко противоречат на логиката на публичното говорене. Нямам обяснение на въпроса – как е възможно премиерът на страната да иска оставката на бургаския шеф на полицията, той да си я дава, а вътрешният министър да не я приема. Това само потвърждава зависимостта на институциите от някакви задкулисни кукловоди. Хората излязоха на улицата, защото вярват, че могат да настъпят колективни политически промени, което означава оставка на правителството и смяна на управляващата партията. Много от нещата, за които днес е упреквана ГЕРБ, съществуваха и преди 2009 г. През последните 10 години обаче няма никакви видими признаци, че тази партия се е справила със разкъсването на мрежата от зависимости, в които са потопени българските институции“, каза още Цветозар Томов.  

„Реакциите на властта закъсняват във времето. Реагира се на ударите, които получава в момента, в който противникът се е дръпнал достатъчно, за да не може да бъде намерен. Реакциите на управлението са реакциите на случилото се вчерашния ден. Не знам каква ще е развръзката на тази криза. Прекалено много се заиграва с опитите да се създаде контраидеология на случващото се в страната, а протестите да се опишат като зависими от действията на различни политически фактори. Няма никакво съмнение, че става дума за спонтанно народно недоволство и че огромният брой хора на площадите нито ще гласуват за БСП, нито са привърженици на Румен Радев, нито искат нещо по-различно от това да посочат паяка и да го отстранят и да получат политическа справедливост. Без съмнение всички по всякакъв начин ще се опитат да се възползват от протестите. Това в един момент може да отнеме моралната стойност на протестите. В някаква степен това се случи през 2013 г. Тогава ние ще преживеем последния провал на опита на българското гражданско общество да се събуди и да стане гарант за демократизацията на страната. Възможно е протестите да загубят тази битка, но до момента още не са я загубили. Всякакъв опит да се прави контрапропаганда те да се посочват като зависими от президента или от Божков за неуспешни и донякъде комични.