Турция на ръба: Гражданското недоволство расте, а режимът се втвърдява 

В предаването „Видимо и невидимо: Балканите“ д-р Евлоги Станчев и Николай Кръстев – журналист и дългогодишен експерт върху обществено-политическите процеси в Западните Балкани и Източна Европа - разглеждат в дълбочина ескалиращата политическа криза в Турция. Повод за напрежението е арестът на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, който е обвинен в корупция и връзки с терористи. Имамоглу е ключова опозиционна фигура, а действията срещу него се считат за опит за политическо отстраняване. Това довежда до масови протести вече близо месец, които напомнят на протестната вълна от 2013 г.

Кръстев подчертава, че протестната енергия вече не е ограничена само в утвърдени опозиционни центрове като Истанбул, Анкара и Измир. Напротив – тя се разраства към по-малките населени места, включително градове като Самсун. Там протестиращите започват да обединяват недоволните от различни региони, стимулирайки местното население да изрази своето гражданско недоволство. Този процес свидетелства за задълбочаване на общественото недоволство и разширяване на географията на протестната енергия, извън познатите градски центрове на кемалистката опозиция.

Въпреки сериозната икономическа криза, характеризираща се с тежка инфлация и исторически срив на турската лира, политическият режим на президента Ердоган демонстрира изненадваща устойчивост. Анализът на Кръстев подчертава причините за това: геополитическата позиция на Турция като енергиен коридор и регионален стабилизатор, способността ѝ да лавира между Русия, ЕС и САЩ, както и ролята ѝ в ключови процеси като износ на военна продукция и осигуряване на селскостопански стоки. Всички тези фактори увеличават стратегическата тежест на Анкара и ограничават международния натиск срещу нейните вътрешнополитически действия.

„Турция днес, може да се каже, че има едно ключово значение за регионалната икономическа и транспортна свързаност, освен за енергийната свързаност и това е онова, което в момента поставя по-големите тежести от турската страна на кантара, когато се водят преговори с Европейския съюз, със Съединените щати.“, казва анализаторът. Според него това обяснява защо международната реакция спрямо вътрешните събития в страната остава по-скоро сдържана, дори и на фона на нарастващ авторитаризъм.