24 Ноември, 2024

Турската полиция преследва бус с мигранти, пътуващ за България

Турската полиция преследва бус с мигранти, пътуващ за България

Договорките се правят в кафенетата в Аксарай, Йеникапъ и Кумкапъ

Микробус с група от 25 мигранти бе заловен днес след гонка с жандармерията в района на Къркларели /Лозенград/ в ранния следобед, а малко по-рано в съмнителен бус бяха открити 32 души с намерение да пресекат границата и да преминат в България, предаде БГНЕС.  

Шофьорът на групата от 25 пакистанци и сирийци навлязъл с буса в охраняваната зона на Демиркьой, не се подчинил на стоп-палката, последвало преследване по пътя и накрая спрял, съобщават от полицията.

 Пакистанец е задържан при опит да преплува Резовската река, по която минава границата. В същия район е открит и мъж от Афганистан със същото намерение. Издирват се двама мъже, организатори на трафика, а бегълците са предадени на дирекцията по миграцията в Къркларели. В Демиркьой полицията е спряла съмнителен бял микробус и при проверката на пътниците се оказало, че те са 32 мъже от Сирия, тръгнали към България.  Мигрантите са прибрани в центъра за временно настаняване. Арестуван е и трафикантът, който вече се намира зад решетките в местния затвор. Микробусът е конфискуван, а шофьорът ще трябва да заплати глоба в размер на 9 111 турски лири. Резовската река се наложи като предпочитан маршрут за мигрантите още от началото на тази година, тарифата е 400 долара на човек. Дестинацията е с начало от квартал Аксарай в Истанбул и свършва до бреговете на Резовската река, устието на която е най-югоизточната точка на България. По тази река минава границата между двете страни, успелите да я преплуват се прехвърлят в Европа. Въпреки строгите мерки, които европейските държави прилагат по границите си с цел да решат мигрантската криза, всеки ден стотици бегълци намират начини да пробият загражденията. Трафикантите обявиха маршрутите по Егейско море за рискови и решиха, че сухопътният транспорт до граничната река е по-сигурен, въпреки по-голямата опасност от залавяне.

 Договорките се правят в кафенетата в Аксарай, Йеникапъ и Кумкапъ, там са базирани клоновете на организацията. До техните услуги опират предимно бежанци от Афганистан, а също и останалите от Либия, Сирия и Ирак, за които плаването с лодки по Егейско и Средиземно морета поставя живота им в голяма опасност. Трафикантската борса върти всеки ден хиляди долари, пътуването от Аксарай до коритото на Резовската река струва на човек 400 долара. Телефонните номера на „специализираните“ микробуси могат да се намерят в интернет, както и по стикерите на движещи се по пътищата автомобили. Шофьорите на тези бусове обаче много често разбират пост фактум, че превозват нелегални мигранти.

Според схемата на трафика мигрантите трябва да бъдат доставени в Демиркьой в района на същия град, там ги поемат други водачи и ги отвеждат до турския бряг на Резовската река, където те изчакват нивото на водата да спадне, за да преминат отсреща с плуване. Тази отсечка на отчаяните хора много често се сблъсква с турските сили за сигурност, а понякога се натъква и на българските граничари.  Бежанците, заловени на турска територия, се депортират обратно към техните страни, а онези, които са успели да се измъкнат, играят на криеница с българската полиция. Трафикантите на нелегални мигранти използват чужденци като примамка – за да набавят клиенти за бизнеса си, те привличат на своя страна чужди граждани, говорещи много добре на турски език, притежаващи жилища в Турция, а и от тях зависи незаконният маршрут. Именно те играят ключова роля по дестинацията Истанбул – Къркларели – Демиркьой. При успешните операции на турските сили за сигурност обаче играчите в този мръсен търговски бизнес изчезват магически, обикновено горят автобусните шофьори.

Сподели:

Румъния избира президент

Кандидатите за президентския пост са 13

Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството

Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност

Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни

Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.