30 Април, 2026

Турция изнервена от руската военна активност в Черно море, Анкара все повече гледа към Украйна

Турция изнервена от руската военна активност в Черно море, Анкара все повече гледа към Украйна

Русия може и да не е враг на Турция, но най-малкото е неин съперник. А Анкара се ядосва от голямата руска военна активност, която кипи в Черно море. Затова Турция все по-силно обръща поглед към Украйна, пише в свой коментар "Дойче веле".

Със струпването на многочислена войска по границата с Украйна през последните няколко седмици Русия демонстрира военната си мощ. Но и след като министърът на отбраната Сергей Шойгу оповести края на военните маневри, обстановката си остана все така напрегната – особено в района на Черно море. Русия забранява на чуждестранни бойни и други кораби да се доближават до бреговете на анексирания от нея полуостров Крим. По този начин Москва отрязва достъпа на Украйна до собствените ѝ пристанища в Азовско море.

След началото на конфликта в Източна Украйна през 2014 година страната модернизира армията си и междувременно осигурява по-добро обучение на военнослужещите си, но въпреки това въоръжените ѝ сили не биха могли да се издържат на продължително руско нападение, твърдят експерти.

Русия и Украйна са две различни величини във военната област

Според Стокохолмския международен институт за изследване на проблемите на мира (СИПРИ), през 2019 година Украйна е изразходвала за военни цели 5,2 милиарда долара, а Русия – 65 милиарда. Според „Global Firepower Index“, Украйна разполага с 255 000 войници и 900 000 запасняци, докато Русия има 1 милион войници и два милиона резервисти.

И още: руската армия е първа в света по броя на притежаваните танкове – тя разполага с общо 13 000, докато Украйна има едва 2 430 танка. Освен това през 1994 година Украйна се отказа доброволно от ядрено оръжие, срещу което получи гаранции за териториалната си цялост от страна на Русия, Великобритания и САЩ.

След като през 2014 г. Русия наруши този свой ангажимент, САЩ започнаха да оказват подкрепа на Украйна – на двустранна основа и в рамките на НАТО. От 2018 насам САЩ доставят например противотанкови ракети от типа „Javelin“. Според американски източници, от юли 2020 украинските сили вече имат правото да използват въпросните ракети и в Източна Украйна, но само за отбранителни цели.

Украйна би желала да получи от американците и множество други оръжейни системи, като например американския противоракетен комплекс „Пейтриът“. Според информация на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ), Киев е отправил искане и до Германия за доставката на отбранителни съоръжения, като например противоракетни установки, компоненти за противокорабни ракети и уреди за разминиране. Желанието им да получат и употребявани германски корвети явно е останало без отговор.

Друга страна-членка на НАТО обаче далеч не е така колеблива: Анкара има и личен интерес да си взаимодейства с Украйна, тъй като руската военна активност просто обгражда Турция от всички страни – като се започне от Черно море, през Южен Кавказ, чак до южния ѝ съсед Сирия и Средиземно море. Русия може и да не е враг на Турция, но най-малкото е неин съперник.

Активно военно-техническо сътрудничество

Президентът Реджеп Тайип Ердоган осъжда руската окупация на Крим и подкрепя кримските татари - мюсюлмани, голяма част от които междувременно напуснаха полуострова. На среща с украинския президент Зеленски в средата на април Ердоган обяви, че Турция ще построи в Украйна 500 къщи за кримски татари. Една от централните теми на тази среща е било и военно-техническото сътрудничество между двете страни.

От съобщението на украинското отбранително министерство става ясно, че са обсъждани подписаните през декември 2020 година договори за строителство на корвети, за сътрудничество в използването на разузнавателни и бойни дронове, тип „Bayraktar“, както и за други съвместни проекти, основно в авиационния сектор.

В случая с дроновете „Bayraktar TB2“ става въпрос за огромна поръчка, включваща съответните муниции и контролни станции, твърдят запознати. Украйна вече е закупила малък брой от тези безпилотни летателни машини. Знак за това, че Русия реагира на това развитие, е фактът, че на учението край границата с Украйна от началото на април бяха изпробвани и мерки за „водене на война с електронни средства, както и за защита от нападения с дронове“.

В Сирия, Либия, както и във войната между Армения и Азербайджан се видя, че турските дронове са много ефективни – включително и срещу руските оръжейни системи. Експерти обаче припомнят, че Русия не доставя на своите съюзници от най-съвременната си бойна техника. Освен това руските оръжейни фирми използват опита, придобит в Сирия и на други места, за да доразвиват своите дронове и противоракетни системи.

Турция и Украйна си помагат

Същото важи и за Турция. Турските фирми внасят голяма част от компонентите отвън - в случая с „Bayraktar“ те, например, разчитат на части от Германия, Канада и Австрия. След като този факт стана известен, канадското правителство и австрийският производител на двигатели ROTAX се опитаха да осуетят въпросните доставки.

Сега Украйна ще се опита да замести въпросните западни производители, а в рамките на създаденото смесено предприятие с Турция ще започне и сама да произвежда дронове „Bayraktar“. Освен това Украйна ще започне да доставя на Турция двигатели за по-големия дрон, тип „Aкинджи“.

По този начин Украйна и Турция взаимно си запълват празнините, оставени от други държави, като САЩ, при доставките на оръжия и части за оръжейни системи. Това също е в отговор на засилената руска военна активност в региона.

Сподели:

Коментари (0)

Най-големият самолетоносач в света приключи рекордна мисия, завръща се у дома

Най-големият самолетоносач в света приключи рекордна мисия, завръща се у дома

„Джералд Р. Форд“, участвал във войната срещу Иран и операции по залавянето на венецуелиския лидер Мадуро, се очаква да се върне в базовото си пристанище във Вирджиния в средата на май

Тръмп: Путин е бил готов да сключи мирно споразумение, но някои хора са му попречили

Тръмп: Путин е бил готов да сключи мирно споразумение, но някои хора са му попречили

Това изявление той направи по време на среща с астронавтите от мисията „Артемида-2“ в Белия дом

Войната срещу Иран струва на САЩ досега 25 млрд. долара

Войната срещу Иран струва на САЩ досега 25 млрд. долара

Ръководителят на Пентагона отхвърли въпросите за цената на войната с думите: „Въпросът, който бих задал на тази комисия, е каква е стойността на това да се гарантира, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие?“