Водещият на предаването "Религията днес" по БНТ Георги Милков хвърли в ступор гостите си в предаването "Черешката на тортата" по Нова ТВ. Журналистът реши да сготви лещата, която обичала Цола Драгойчева. Партизанката обичала да прави супата в тенджера под налягане, тъй като освен първата жена министър в историята ни, имала и първата тенджера под налягане.

Кошмарните импровизации в кулинарното шоу се случват само два дни след първи февруари, когато страната ни почете жертвите на престъпния комунистически режим. "Никога през живота си не съм спала така блажено, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел...". Така Цола Драгойчева се радва на жертвите на Народния съд. Блажените ѝ сънища и манджите, които забърква, все още са като кошмари и отровни отвари за хората, преживели ужаса.  

Драгойчева толкова свикнала с придобивката си, че дори си правела чорбите в нея. Милков обаче обърка рецептата и беше поправен от водещия шеф Иван Манчев. В оригиналната рецепта на Драгойчева имало само червени чушки. Журналистът обаче добави и зелени, което развали автентичната гозба. Освен странния избор на рецепта, гостите му Поли Генова, кулинарната влогърка Соня Янкова и синоптичката Гери Малкоданска сюрпризираха не по-малко зрителите с непознаването коя е Цола Драгойчева. Въпреки това, те останаха доволни от чорбата. За пореден път обаче лъснаха пропуските в образованието и липсата на информация за мрачните времена на тоталитарния режим в училище.  Припомняме, че Цола Драгойчева е участничка в кървавия атентат в църквата "Света Неделя" и е осъдена на смърт. Случайно или не, по време на предаването постоянно се споменаваше как домакинът ще "бомбардира" гостите си с капама и все намеци, които водеха към най-тъмните години на 20-и век. Зрителите очакват скоро да бъде рекламиран и любимият качамак на Тодор Живков. Кулинари са озадачени от идеята да се готви леща в тенджера под налягане, а не по традиционната рецепта. Гостите на Георги Милков не пропуснаха да сложат пиедестал на терористката от БКП и да похвалят лещата на Цола Драгойчева. 

През 1926 г. смъртната присъда на Цола Драгойчева е заменена с доживотен затвор, а през 1932 г. Тя отново е амнистирана. В затвора се ражда синът ѝ. След освобождаването си от затвора Драгойчева заминава за СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва (1933 – 1936). Една година работи в Международния женски секретариат на Коминтерна. Завръща се в България през 1936, а през 1937 г. е избрана за член на Централния комитет на Българска работническа партия (комунисти), какъвто остава до 2 февруари 1990 г. От 1941 г. е член на Политбюро на Централния комитет на БРП (к). Участва в Съпротивителното движение – 1941 – 44 г. След 9 септември 1944 г. заема редица постове – главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944 – 1948), председател на Българския народен женски съюз (1945 – 1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (1947 – 1957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949 – 1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957 – 1977), а от 1977 г. – негов почетен председател и други.[3] Член на политбюро на централния комитет на БКП от 1966 г. Депутат в ХХVІ ОНС, VІ ВНС, ІІ-VII НС. Герой на социалистическия труд (1963). Герой на НРБ (1968).

Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т.нар. „врагове на народа“. По стечение на обстоятелствата тя се оказва в Кула в началото на Кулските събития през март 1951 година и се включва в усилията на режима да предотврати масовото разтуряне на ТКЗС-тата от жителите на селата в района. Тя е привърженик на идеята България да стане 16-а република на СССР. На пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 4 ноември 1963 г., в качеството си на член на Централния комитет и председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба, заявява: „Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати Партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз“. В изкуството и културата си спечелва името на цензор. Близка с Йосиф Кобзон. През 1971 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство. Сама открива паметника си в центъра на родната община Бяла Слатина. За спомен остава вездесъщата ѝ книга "Повеля на дълга", която според някои от вече покойните социалисти описвала най-точно тоталитарния режим, в който стотици хиляди загубиха живота си и бяха унижавани в лагери.