"Убитият" командир на РДК Денис Капустин: Преминахме руската граница, навлязохме като освободителна армия

Откъс от интервю с Денис  „Рекс“  , който уж беше убит от руснаците, командир на „Руския доброволчески корпус“.

Факти ICTV

Руският доброволчески корпус премина държавната граница на Руската федерация и проведе мащабна специална операция на територията на Брянска област. Целта на операцията е да покаже на гражданите на Русия, че свободни руски хора с оръжие в ръце могат да се борят срещу путинския режим.

 Как реагира официална Русия?

 Новини с гриф „Мълния“ от Брянска област: украински диверсанти са проникнали в Климовски район и са обстреляли автомобил. По данни на губернатора Александър Богомаз един човек е загинал.

— Слава Украине.

— Героям слава.

— Къде се намираме в момента?

 — Това е пореден етап от подготовката на бойците на Руския доброволчески корпус. Дойдохме на полигона, скоро предстои поредно бойно излизане. Трябва да сме в добра форма, в тонус. Дали ще е на изток или на юг — не мога да кажа. Информацията засега е секретна.

 — Какво всъщност се случи?

 — Е, приятели, случи се. Руският доброволчески корпус премина държавната граница на Руската федерация. Доказателството е зад гърба ми. Ние не воюваме с цивилни, не убиваме невъоръжени. Имайте това предвид. Дойде време обикновените граждани на Русия да разберат, че не са роби. Вдигайте бунт, сражавайте се.

— Като какви влязохте там?
— Не като ДРГ, а като освободителна армия на собствената си родна земя. За разлика от путинската армия от палачи и изнасилвачи, ние не воюваме с мирни граждани. Дойдохме да ви освобождаваме.

— Вие изобщо кои сте?
— Е, там една шепа москали с автомати. Добре е, че още никой не е попитал откъде са автоматите. Във военкомата казват: „Сега не си ни приоритет, върви си вкъщи“. А на теб предложиха ли да отидеш някъде?
— Мен ме заведоха в СБУ. ...  Ние дойдохме тук не като диверсионно-разузнавателна група, а като освободителна армия на собствената си родна земя. Дойде време обикновените граждани на Русия да разберат, че не са роби. Вдигайте бунт, сражавайте се.

— Как протече операцията?
— Всичко беше като във филм: мотори реват, стрелба, бронетехника, по брега… Нормандия направо почива. Сериозно.

— Какво искате да кажете на хората?
— Призоваваме ви: вземете оръжие и се борете срещу путинския, кремълски кървав режим.

— Какво е РДК днес?
— Руският доброволчески корпус измина сериозен път — от група приятели, после банда, а днес вече пълноценно военно подразделение. Разработваме собствени тренировъчни методики. Имаме рекрути, които идват от Европа — граждани на Руската федерация, избягали от мобилизацията и путинския режим.

— Само руснаци ли сте?
— Имаме и няколко украинци — наши близки приятели. Има етнически руснаци, които вече са граждани на Украйна. Но се придържаме към наша руска линия.

— Колко голям е корпусът?
— Повече от седем души, но още не хиляда. Ясно е, че не сме огромна структура, но динамиката е положителна.

— Колко хора ви търсят?
— Когато обявиха частичната мобилизация през септември, за 24 часа получихме 205 заявки. Сега са по-малко, но все още достатъчно.

— Какъв е диалогът с руското общество?
— Няма какво да ги променяш. Оградете ги с ограда и нека работят. Когато работиш, глупави мисли не ти идват в главата.

Данил Мазник, боец от корпуса

— Ти не си ли против родината си?
— Аз обичам родината си. Просто тя е полудяла. Един човек е полудял с главата си и повлече всичко със себе си.

— Кога осъзна, че си различен?
— Когато се преместих в Украйна. Видях свобода — хора протестират, никой не ги арестува. В Русия човек излиза с празен лист — арест. Излиза без лист — пак арест.

— Как реагираха към теб в Украйна в началото на войната?
— Дойдоха активисти, заключиха ме в апартамента, извикаха полиция. Мислеха, че съм диверсант. В крайна сметка разбраха, че не съм. Но беше тежко и унизително.

— Как попадна в РДК?
— Видях информация за Руския доброволчески корпус в интернет, писах им, свързаха се с мен и след денонощие бях на събеседване.

— Какъв е твоят ранг?
— Редник.

— Защо изостави спорта и уличните боеве?
— След 24 февруари всичко това ми стана безинтересно. Когато около теб има 18–19-годишни момчета с автомати, които отиват на фронта, рап батълите и уличната „крутост“ изглеждат смешни и срамни.

— Ще стане ли РДК масова организация?
— Рим не е построен за един ден. Пътят ни беше изключително труден. Минахме през отчаяние, но сега вече работим по нови механизми, специализации — снайпери, минометчици, дронове, щурмови групи. Това не е поза и не е пафос. Това е реална работа.