Експертите отдавна изтъкват, че червеното вино има положително въздействие върху здравето на сърдечносъдовата система. Тъй като сърдечните заболявания остават водеща причина за смърт в световен мащаб, изследователите непрекъснато търсят начини за управление на сърдечносъдовите рискове.

Неотдавнашен систематичен преглед и мета-анализ, публикувани в The Journal of Nutrition, Health and Aging, изследва влиянието на консумацията на вино върху нивата на холестерола и липидите, като разкрива нееднозначни, но интригуващи резултати.

Сърдечно-съдовите заболявания са основен проблем за здравето в световен мащаб, а нездравословният липиден профил, състоящ се от високи нива на липопротеини с ниска плътност (LDL) и триглицериди, заедно с ниски нива на липопротеини с висока плътност (HDL), е значителен рисков фактор. Макар че лекарствата за понижаване на холестерола, като статините, са ефективни, те са свързани със странични ефекти, което подтиква изследователите да проучат алтернативни стратегии.

Диетата играе решаваща роля за здравето на сърцето. Средиземноморската диета, която е богата на плодове, зеленчуци, зехтин и включва умерена консумация на вино, често се свързва с ползи за сърдечносъдовата система. Смята се, че червеното вино, по-специално, подобрява нивата на холестерола благодарение на съдържащите се в него полифеноли и антиоксиданти, които могат да намалят окислението на LDL и да подобрят нивата на HDL.

Консумацията на алкохол обаче е нож с две остриета, като прекомерният прием е свързан с повишени рискове за здравето. Въпреки че някои проучвания показват, че умерената консумация на вино може да повлияе положително на липидния профил, доказателствата остават противоречиви.

За да разберат по-добре ефектите на виното върху липидните профили, изследователите провеждат систематичен преглед и мета-анализ на клинични проучвания и предварителни и последващи изследвания. Те включват общо 33 проучвания в систематичния преглед и 29 в мета-анализа. Проучванията включват участници на възраст над 18 години и обхващат разнообразни групи от населението в различни държави.

Изследователите са анализирали основните научни бази данни, за да съставят списък с проучвания, които конкретно са изследвали консумацията на вино и нейното въздействие върху нивата на холестерола, триглицеридите, LDL, HDL и фибриногена. Проучванията включват както предварителни и последващи проекти, при които липидните профили на участниците са измерени преди и след консумацията на вино, така и контролирани клинични проучвания, сравняващи пиещите вино с непиещите.

В прегледа са оценени качеството и надеждността на проучванията с помощта на стандартизирани инструменти. Извършени са и статистически анализи, за да се определи съгласуваността на резултатите от различните проучвания, като са взети предвид разликите във вида на виното (червено срещу бяло), нивата на консумация и продължителността на интервенцията.

Този подход им е позволил да оценят краткосрочните и дългосрочните ефекти на консумацията на вино върху липидните параметри. Важно е да се отбележи, че те са оценили и влиянието на ключови фактори като възраст, пол и продължителност на изследването, за да определят дали тези променливи играят роля за резултатите.

Чрез обобщаване на данните от множество проучвания изследователите са имали за цел да предоставят по-ясна представа за това дали умерената консумация на вино може да бъде полезна за сърдечносъдовото здраве и, ако е така, кои липидни маркери показват най-значителни промени.

Проучването установява, че умерената консумация на червено вино има измеримо въздействие върху LDL холестерола, като показва малко, но статистически значимо намаление. Това подсказва, че червеното вино може да помогне за понижаване на нивата на LDL, който се смята за лош холестерол, и потенциално да намали риска от сърдечни заболявания. Този значителен ефект обаче е наблюдаван само при предварителни и последващи проучвания, а не при рандомизирани клинични изпитвания.

Резултатите за общия холестерол, триглицеридите и HDL са неубедителни. Въпреки че някои отделни проучвания показват подобрения, общият анализ не открива последователни доказателства, подкрепящи значителна полза. Не е наблюдаван значителен ефект и по отношение на нивата на фибриноген. Интересно е, че проучването установява, че продължителността на консумацията на вино е повлияла на резултатите, като интервенциите, които са били по-дълги, са показали по-голям ефект върху нивата на триглицеридите и холестерола в сравнение с по-кратките проучвания.

Освен това е установено, че бялото вино не предизвиква статистически значими промени в липидните профили. За разлика от червеното вино, което съдържа по-високи нива на полифеноли и антиоксиданти, бялото вино изглежда е оказало незначително въздействие върху нивата на холестерола и триглицеридите.

Изследователите отбелязват също така, че макар умерената консумация на вино да показва някои ползи, прекомерният прием може да има обратен ефект, което да доведе до повишаване на нивата на триглицеридите и други рискове за здравето. Те подчертават, че алкохолът не трябва да се смята за основен метод за подобряване на здравето на сърцето и че факторите на начина на живот, като балансирана диета и редовни физически упражнения, остават по-ефективни стратегии.

В проучването се признават и няколко ограничения, включително променливост в проектите на проучванията, разлики в количествата консумирано вино и потенциални отклонения в някои проучвания. Установено е, че при повече от половината клинични изпитвания и предварителни и последващи проучвания има умерен до висок риск от отклонения, особено при рандомизацията и измерването на резултатите. Освен това авторите не са успели да установят ясна зависимост между доза и отговор или да определят най-ефективния вид вино. Въпреки тези ограничения, констатациите сочат, че умерената консумация на червено вино може да има скромна роля за поддържане на сърдечносъдовото здраве, особено за намаляване на LDL холестерола.

Като цяло констатациите от този преглед показват, че умерената консумация на червено вино може да спомогне за понижаване на LDL холестерола, въпреки че въздействието му върху други липидни параметри остава неясно. Въпреки че виното може да има някои ползи за здравето на сърцето, то не трябва да замества доказани методи като здравословна диета и физически упражнения.

Авторите подчертават, че не е установен общовалиден безопасен праг за консумация на алкохол и виното трябва да се консумира внимателно, особено при уязвими групи от населението, като например хора със заболявания или такива, които приемат множество лекарства. Освен това са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере напълно въздействието на консумацията на вино върху здравето на сърцето. Въпреки това, както винаги, умереността е от ключово значение и изследователите предупреждават, че прекомерната консумация на алкохол може да причини повече вреда, отколкото полза. /БГНЕС