Учени от Българската академия на науките опровергаха с факти спекулациите в Сърбия, с които се оспорва националната идентичност на българите в Западните покрайнини, предаде БНР.
В средата на януари сънародниците ни там реагираха остро срещу създаването на изкуствена етническа граница с Родината.
Те изпратиха писмо до сръбския президент Александър Вучич, до редица институции в Белград и до посолствата на страните членки на Европейския съюз, в което осъждат зачестилите опити за популяризиране на така наречената "шопска нация" в районите с българи.
"Ако сърбите намерят един сърбин в Индия, ще обявят тази земя за своя - думите на писателя Любен Каравелов", припомни проф. Георги Николов от Македонския научен институт, който опроверга манипулациите на треторазрядни сръбски учени за "шопска нация" и "шопски език" в Западните покрайнини, където живеят българи.
"Понякога и тишината в Белград може да се смята за съучастие към тези приказки", коментира той.
Проф. Анна Кочева от Института за български език обясни, че сръбската кампания срещу българите в Западните покрайнини не е лингвистична.
"Може би са свързани и с факта, че в момента Сърбия е залята от протести и си търси външен враг. Подобни заигравания, каквито се случват, са доста опасни и не са в интерес на нашето общо бъдеще в Сърбия и в Европейския съюз, към който тя се стреми." - посочи проф. Кочева.
Българите в Западните покрайнини се превръщат в заложник на сръбските политически интереси в региона.
"Нашето политическо ръководство в лицето на съответните министерства би трябвало да изрази по-ясно своята позиция със съответните дипломатически стъпки", посочи още проф. Николов.
"Бихме могли винаги да им оказваме съдействие, тоест да им подаваме мунициите, ако се наложи", заключи проф. Анна Кочева.
Още от България
Брюксел: Ако България изпълни критериите, влиза в Еврозоната 2026 г.
Засега страната ни не изпълнява единствено критерия за ценовата стабилност
В девет квартала на София няма парно и топла вода след авария
Здравните и учебните заведения в засегнатите райони са получили препоръка да преминат към алтернативно отопление
Хампарцумян: Не вярвам, че държавата може да администрира цени на храни
"По комунистическо време хлябът беше тежко субсидиран и струваше 20-30 стотинки. Хората го купуваха, за да си хранят свинете вкъщи"