Реки  са  текли преди много време, запазени под Антарктическия леден покрив в продължение на 30 милиона години, съобщава Live Science

Учени отбелязват, че ерозията на древните реки е създала огромни плоски повърхности под леда на Източна Антарктида преди между 80 и 34 милиона години.

Разбирането на това как са се образували и как продължават да оформят ландшафта би могло да помогне за прецизиране на прогнозите за бъдеща загуба на лед, отбелязват изследователите в списание Nature Geoscience. 

„Отдавна сме заинтригувани и озадачени от фрагментарните доказателства за „плоски“ ландшафти под Антарктическия леден покрив. Това проучване обединява фрагментите от данни, за да нарисува картина за това как са се образували тези древни повърхности, каква е тяхната роля в определянето на съвременното движение на леда и какво е евентуалното им въздействие върху еволюцията на Източноантарктическия леден покрив в един затоплящ се свят“, разказва съавторът на изследването Нийл Рос, геофизик от университета в Нюкасъл. 

Интересното е, че ако Източноантарктическият леден покрив се стопи изцяло, глобалните морски нива биха могли да се повишат с над 50 метра.

ъпреки това, за да се предскаже точно колко може да се стопи ледената покривка през идните години, учените трябва да знаят нейното поведение в миналото и условията в основата ѝ. 

В своето проучване специалистите са използвали радарни данни от четири предишни проучвания, за да картографират топографията на подледниковата скална основа.

Съавторът Гай Паксман, полярен геофизик в университета Дърам, поясни: „Когато разгледахме радарни изображения на подледниковия терен в този регион, тези забележително плоски повърхности започнаха да се появяват почти навсякъде, където погледнахме. Плоските повърхности, които открихме, са оцелели относително непокътнати повече от 30 милиона години, което предполага, че части от ледената покривка са запазили ландшафта, а не са го унищожили.“ 

Най-важното е, че плоските области, осеяни с дълбоки вдлъбнатини, са покривали 3500-километров участък от брега на Източна Антарктика.

Вероятно са се образували преди образуването на Източноантарктическата ледена покривка, но след разпадането на суперконтинента Гондвана (който включва днешна Антарктика, Австралия, Африка и Индия).

Това е помогнало на изследователите да датират плоските области на възраст между 80 и 34 милиона години. Отбелязва се, че по тези плоски повърхности антарктическият лед се движи доста бавно. Но в падините между тях ледът тече много по-бързо.

Възможно е разтопената вода да е образувала тези падини, като е текла през естествени вдлъбнатини, докато Източноантарктическият леден щит се е разширявал преди милиони години. Учените казват, че бавното движение на леда по плоските повърхности може да е регулирало топенето на леда от континента.

По-нататъшни изследвания, като например получаване и анализ на скални проби от под леда, биха могли да подобрят прогнозите за бъдещата загуба на лед и покачване на морското равнище.

„Информация като формата и геологията на новокартографираните повърхности ще ни помогне да разберем по-добре как ледът се движи в края на Източна Антарктика. Това от своя страна ще ни помогне по-лесно да предвидим как Източноантарктическият леден щит може да повлияе на морското равнище при различни нива на климатично затопляне в бъдеще“, казва Паксман./БГНЕС