19 Ноември, 2026

Учени откриха нов странен микроорганизъм с необичаен досега начин за размножаване

илюстративна снимка: БНТ

Процесът, който наблюдават изследователите, доста напомня на сцени от филма "Пришълецът", макар и в съвсем микроскопичен мащаб

Учени откриха нов вид морски микроорганизъм, който се размножава по необичаен досега начин — създава нови клетки вътре в собственото си тяло, а след това се разкъсва, за да ги освободи, съобщава уебсайтът “The Debrief”.

Процесът напомня на сцените от филма „Пришълецът“, макар и в микроскопичен мащаб.

Микроорганизмът принадлежи към групата Labyrinthulomycetes — морски организми, които играят важна роля в кръговрата на хранителните вещества, като разграждат останки от растения и животни в солени среди. Някои представители на групата са ценни и заради способността си да произвеждат омега-3 мастни киселини като DHA, както и каротеноиди, използвани като хранителни оцветители.

Новият вид съдържа приблизително 50% протеин, което увеличава потенциала му за промишлени приложения, включително хранителни добавки, адаптирано мляко за кърмачета и аквакултури.

„Вместо да се разделят на две, както бихме очаквали, зрелите клетки образуват голяма вътрешна камера, в която израстват изцяло нови дъщерни клетки“, обяснява професор Питър Морис, биолог от университета „Хериът-Уат“.

Още по-необичайното е, че някои от тези дъщерни клетки вече съдържат в себе си следващо поколение, преди да бъдат освободени при разкъсването на майчината клетка.

„Така тези микроорганизми могат да бъдат бременни баби, подобно на някои видове листни въшки, които се раждат вече бременни“, казва Морис.

Учените са нарекли новия вид Caledochytrium aldermanii. Името произлиза от „Каледония“ — латинското название на Шотландия, където организмът е открит на три места. Видовото име е в чест на д-р Дейвид Алдърман, чиято ранна работа по култивирането на микроорганизма е помогнала за провеждането на изследването.

Откритието е резултат от продължително сътрудничество между университета „Хериът-Уат“, неговата отделила се като самостоятелна компания фирма „Страмено“, Центъра за околна среда, рибарство и аквакултурни науки в Уеймът и Института по аквакултури към Университета в Стърлинг.

Д-р Джейн Полглейз, която изучава Labyrinthulomycetes почти пет десетилетия и е сред основателите на „Страмено“, е помогнала за документирането на необичайното размножаване.

Екипът е използвал традиционен подход — не само анализ на ДНК, но и непосредствено наблюдение на поведението и морфологията на микроорганизма.

„Докато много учени днес се съсредоточават върху ДНК на даден организъм, ние възприехме по-старомоден подход, като наблюдавахме поведението му и подробно описахме морфологията му“, казва Полглейз.

Именно това позволило на учените да заснемат необичайния процес на размножаване. Когато най-накрая успели да го наблюдават с електронен микроскоп, „не можехме да повярваме на това, което виждахме“, разказва тя.

Caledochytrium е открит в разнообразни среди — включително в бърлоги на октоподи, върху дъгови пъстърви и в солено блато по източното крайбрежие на Шотландия.

Изследователите смятат, че микроорганизмът участва в рециклирането на хранителни вещества, като разгражда органичен материал от растения и животни.

Важна роля в този процес има т.нар. ектоплазмена мрежа — система от мембрани, която микроорганизмът създава, за да се придвижва, да се храни и да запазва плаваемостта си.

Когато организмът се премести върху нова повърхност, той оставя мрежата след себе си. Морските ларви могат да се хранят с останалия материал, което помага за пренасянето на протеини и липиди към по-високите нива на хранителната верига.

„Разбирането на начина, по който този вид се размножава, е от ключово значение, за да разберем как би могъл да бъде използван в търговски условия, например в аквакултурите“, казва Морис.

След приключването на този етап от изследването екипът от „Хериът-Уат“ и „Страмено“ се надява други учени да продължат работата. Откритието показва колко много неизвестни все още крият разнообразието и поведението на живота в океаните./ БГНЕС

Сподели:
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата

Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата

Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Коментари (0)